ПОСВЕЩЕНИЯ
СЛЕДОБЕДЕН РОМАНС
На Матей Шопкин
Вече зная, съдбата може да ме възвиси,
да ми отнеме, да ми даде награда,
но нищо не може да ме спаси
от моята клада.
Не едно страдание животът ми украси
с най-сладка мъка, с най-горчива наслада,
но нищо не може да ме спаси
от моята клада.
И мен любовта ме докосна с копринени коси,
но само след миг сърцето започна да страда
и нищо, нищо не може да ме спаси
от моята клада.
… От илюзии животът ми се скъси,
но надеждата свята е млада -
подкрепяше ме, макар да не ме спаси
от моята клада.
Сега дори и смъртта да ме покоси -
тази трудна съдба ми е отрада…
…. И може би е добре, че никой не ме спаси
от моята клада.
***
На Мария Нейкова, която по този текст
композира и изпълни песента “Танго”
Не обяснявай свойта болка
и подвига, и своя срам.
Единствен ти ще знаеш колко
жестоко струва да си сам.
Разбирай другите, не чакай
отплатата да си разбран.
Най-скъпата ръка ти маха
и на перона пак си сам.
Издигай се, пропадай весел
и от любов живей пиян -
и обич, и раздели с песен
си длъжен да изстрадаш сам.
Не спирай своя бяг епичен,
кръстосвай този свят голям
и необичан - ти обичай…
Ти можеш вече всичко сам.
Разбирам правдата горчива:
на болката в часа голям
или в минута най-щастлива
човекът винаги е сам…
Но зная и онази правда,
че в нашия човешки ден
като последна глътка въздух трябва
да съм до теб! Да си до мен!
КОНЕ
На плевенския художник
Георги Борисов
През ливадите зелени бягат младите коне
и телата им червени святкат в лятното поле.
Устремени, вдъхновени, горди в своя силен бяг,
те летят опиянени в огнената мараня…
Като мълния се спускат и изчезват като дим.
Цвилят диво и препускат срещу хоризонта син.
И над пропасти и камък еква прокопитен звън.
В ноздрите избухва пламък, във кръвта - отеква гръм.
Прелетяват като вятър, като вик на радостта.
Чаткат - изстрели-копита над смълчаната гора.
…Весел слънчев лъч поглежда над зеленото поле.
И летят като надежда
млади
огнени коне!…