Боян Ангелов

Христо Ганов на 75 години

Той е в първата фаланга талантливи съвременни български поети, който със завидна лекота умее да създава неповторими картини и внушения и в лоното на класическия, и на свободния стих. Неговата виртуозност на изказа и оголената като стрела на мълния образност превъзмогва регионалното и дори националното, за да превърне моралните и емоционални послания в знамения.

Не мога толкова неща все тъй да отстоявам,
нима навлизам вече във възрастта злочеста?
Но пак на тази крехка фраза
ще се уповавам:
човекът - това е жеста.

Така започва едно от неговите емблематични стихотворения, което, според мен, е емблематично за цялата родна поезия. В творчеството на Христо Ганов прозира и лаконичната философска филигранност на Далчевия стих, и светлата тъга на Дебеляновите внушения, и онази дълбока и всеобхватна вселенска болка, чиито носители са големи еврепейски поети като Морис Метерлинк, Георг Тракл, Карл Спителер, Райнер Мария Рилке, Херман Хесе, Алберт Щеффен… Защото темите за изгубената справедливост, за ранимостта на човешката душа и способността й да твори добри дела преодоляват не само географски предели и идеологически субстанции, но и крехката граница между видимия свят и невидимите селения на безвремието.
Но Христо Ганов притежава и друга дарба. Той е един от малкото български писатели, които така искрено и възторжено умеят да се възхищават от успехите и постиженията на своите колеги. И това е безапелационната причина да се появят двата тома литературна мемоаристика, която съчетава в себе си и прецизен критически анализ, и безапелационна оценка на творчеството на известни дейци на българския духовен живот. Във втория том намираме блестящи портрети на емблематични български творци. В тази книга поетът Христо Ганов е разкрил своите литературно-критически умения и с ясен, достъпен, категоричен език отстоява онова, което му е направило впечатление, което го е вдъхновявало и което е превърнало творците-герои на книгата му в строители на съвременната българска култура, а без тях тя не би била това, което е в действителност. Книгата е неразкъсваема сплав от спомени, критически изводи и съкровени диалози с някои от нейните герои.
Едно от големите достойнства на тази книга е, че Христо Ганов пристъпва към литературните портрети на своите съвременници в качеството на техен познат, почитател, приятел, съидейник. Така се раждат живите образи на Димитър Талев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Иван Пейчев, Владимир Башев, Веселин Ханчев, Валери Петров, Христо Ганев, Дамян Дамянов, Андрей Германов, Александър Геров, Любомир Левчев, Антон Дончев, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Никола Инджов, Георги Константинов, Петко Братинов, Камен Васевски, Борислав Владиков, Иван Дочев, Христо Ковачев, Тодор Динов, Доньо Донев и други съзидатели на българското слово и на българската кинематография.
С няколко изречения - това е книга, огледало на десетилетията, през които родната ни литература и изкуство изграждаха своите величини благодарение на вдъхновения талант на тези и на други творци, за да може днес литературата ни да се разкрие като единство на многообразието, като палитра от различни нюанси и като хор от различни гласове, но с общо съзвучие, сходни цветове и багри.
Най-новата поетична книга на Христо Ганов - „Тъмни искри” доказва предполагаемата реалност, че поезията е материя нежна и наранима. Нейният полъх се усеща там, където думите преодоляват смисъла на всекидневното и се превръща в безсмислена словесна конструкция, ако напусне чувствените предели. Стихотворенията и поемите на Христо Ганов са моделирани от емоции, препускащи в неспирен кариер към хълмистия полумрак на верността.
Стихотворенията-монолози, стихотворенията-посвещения и стихотворенията-притчи направляват сетивата ни с вярата, че тъмнината не е безкрайна. В иносказателното стихотворение „Следобеден романс” Христо Ганов признава:

И мен любовта ме докосна с копринени коси,
но само след миг сърцето започна да страда
и нищо, нищо не може да ме спаси
от моята клада.

Конструкцията на тази книга излиза от каноничните определения за стихотворен сборник. Съчетанието на писани преди десетилетия творби с нови лирически фрагменти обогатява преживяванията с неподозирани багри и настроения. Някои от ранните стихотворения на поета се публикуват за пръв път, но звучат така актуално, сякаш времето e застинало в пределите на моралното съзнание. В раздела „Написано през 1963 година” присъстват творби, обединени под общия знаменател „Еволюция”, за да покажат, че все още нищо не се е променило. Сблъскваме се и с несрещано от мен до сега тълкувание на Нютоновия закон за земното привличане:

…най-леките тела
се намират
на най-далечно разстояние
от повърхността на земята.
Вероятно
по силата точно на този закон
понякога
             леки
                хора
    заемат
            високи
                 длъжности…

Тази присъда над овластената партокрация е адресирана и към днешния ден, който не предвещава промяна към по-добро. Но това е нравствена присъда и нейната гносеология преодолява догми и политически клишета, инсинуации и фалшиви идеологеми.
Особено място в „Тъмни искри” заемат стихотворенията-притчи, напомнящи за внушенията от народните сказания. Тълкуванието на приятелството, алчността и изпълнението на бащината повеля премахва условностите на стихотворната ритмика, но думите звучат със силата на аксиоми.
Христо Ганов е изградил своя поетична стилистика, която съчетава в единно звучене и образци на свободния стих, и прекрасни римувани стихотворения, и оголени до степента на мълния лирически обобщения. В книгата „Тъмни искри” отсъстват рефлексиите от странични констатации за събития и съдби. Стиховете докосват най-съкровените кътчета на човешката личност и одухотворяват делничната прозаичност, преливаща от сърдечна недостатъчност. Понякога разочарованието е по-силно от надеждата, но нали тя е това крехко цвете, което ни кара да вярваме и в чудеса, които едва ли съществуват. И затова се раждат стихотворения като следното:

Все по-дълъг става пътят
до Банкя,
макар хиляди пъти
да съм го извървял.
И не ми трябва
предупредителна камбанка,
за да проумея,
че вече много съм остарял…

Колко усилия,
илюзии
и битки -
всичките
с отдавна предопределен край.
Ах, от венчални
до погребални
                    китки
                    е земният ни отрязък комай…

Антологичната стихосбирка „Тъмни искри” представя достойно творчеството на Христо Ганов, един от най-ярките съвременни български поети. Тя е не само чувствен барометър на нашето болно време. Тя ни показва начините, по които можем да съхраним човечността си и да проправим пътеки към другите хора чрез непримиримо добротворчество. И ни кара да ги разбираме, за да трансформираме омразата в обич. А това е много повече от сила, това е вдъхновение!

—————————–

Боян Ангелов

ВДЪХНОВЕНИЕ

             На Христо Ганов

То е матова светлинка,
от вселените сътворена.
То е алената река
на прерязаната ми вена.

Неизказаното е то
и не може да се опише -
необятно като престол,
който тук е поставен свише.

Не материя, а маяк
за посърналата надежда,
то е онзи съдбовен знак,
в който бъдещето се вглежда.

То е нашето друго аз -
непознато и полудиво,
яснолико като елмаз
и сияйно като огниво.