ДОМЪТ МИ – БОМБОУБЕЖИЩЕ…
***
Домът ми - бомбоубежище
от взривовете
на безкрайния делник.
Уви,
строителните материали
са крехки.
СЕЛЯНИН
Сред сухото поле
стои онемял,
несъразмерен, огромен и ръбест -
като прораснал гърч
от камъни и корени.
МАФИЯ
Обсебихте събитията.
Всички ни.
Мен.
Най-страшното:
обсебихте надеждата.
***
Несправедлив е
този свят огромен,
в който детето е безпомощно.
***
Все повече хора
си говорят сами.
По улицата чувам цели изречения на самотници.
…Живеем в дома
на собствената си неврастения.
СЪВРЕМИЕ
Живеем под промишлени небеса,
ходим по промишлена земя
и се храним с промишлени продукти,
докато заболеем от промишлени болести.
Изгарят труповете ни
промишлено.
***
След толкова просветления
и толкова мрак,
след толкова вярност и предателства,
едва сега,
съвършено самотен,
започвам да населявам
собствения си живот.
***
Прастари вълци
вият в душите ни.
И се пробуждат
прастари
инстинкти.
Тогава
защо очакваме
човешката доброта?
ГНЯВ
Толкова съм бесен,
че се задушавам
от пушека
на горящите ми нерви.
***
Казах цялата истина.
Повярваха ми.
И ме запокитиха извън живота.
