ОСТРОВЪТ

Христо Ганов

ОСТРОВЪТ

Празнувахме в ресторанта… Масите
се люлееха от веселие, възбуда и вино.
Саксофоните и кастанетите
се заливаха от безгрижие и смях.
Единствено
               само на тяхната маса

                         -ОСТРОВ-

чашите бяха пълни с необяснима тъга.
Гледахме ги със завист – най-хубавата
двойка в ресторанта… Тя
магнетично привличаше погледите ни, ние
бързо се напивахме,
песните се блъскаха в стъклата,
виното ни тласкаше към дансинга…
Островът на любовта
беше постоянно пред очите ни.

По начин, по който тя го погледна,
по мълнията, която премина над масата им,
пружината на тялото му, когато стана –
изведнъж разбрахме,
че ще танцуват.

Господи, какъв танц!
Плътно прегърнати, а не се докосваха.
Отдалечени, а бяха едно тяло… Тя
плачеше без сълзи, а усмивката
не слизаше от лицето й… Той я гледаше
обезумял от  н е щ о… Очите му
я галеха, тя плуваше – бяла – в ръцете му,
те си казаха мълчаливо нещо много важно,
нещо съдбоносно,
което ние се мъчехме да разберем…
Бяхме сигурни,
че това е първата им любовна вечер.

А всъщност
те се разделяха…


ОБЕЗСМЪРТЯВАНЕ

Един неврастеник ходи из града.
Добродетелните граждани
го сочат за лош пример на децата си.
Казват, че пишел някакви книги.
Бях много изненадан,
когато разбрах, че е жител на друг град.
И не пише книги, а рисува.
Там също го сочат за лош пример.
Няма пари и дом, жена му го напуснала –
банална история,
която се случва и с други, но не се забелязва…

Дълго време не бях го виждал… И
една вечер той смая гражданите на моя град:
оказа се, че е диригент на филхармонията.
Концертът беше блестящ и това смути много хората.
- Такъв неврастеник, такъв чудак!

…Неговите книги ни правеха по-добри.
Неговите картини ни караха много да мислим.
Неговите концерти ни станаха нужни.
Нещо беше се променило.
                                        Всъщност
той продължи да ходи все така необичаен,
добродетелните граждани
                                       продължаваха
да го сочат за лош пример на децата си.

Той умря.
След няколко месеца,
не зная дали заради липсата на лош пример
или защото вече ги нямаше
новите му книги, картини, концерти и т.н.,
всички разбраха,
че той е бил добър човек.

И му издигнаха паметник.