ФОРМУЛИ
ФОРМУЛИ
Аз не участвам във Формула едно
по писти бетонни във битки епични.
Няма да ме видите на световно първенство,
поправил рекордите фантастични.
Не натискам педала с триста конски сили,
финиширащ пръв като триумфатор,
оставил зад себе си хиляди мили,
над дължината на един екватор.
От кристални купи шамапанско не пия
и тълпата като бог не ме гледа,
и не виси на моята шия
лавровият венец на победата.
Моят път е незабележим и труден,
далеч от шум и венцехваления.
Колко пъти съм се чувствал изгубен
в часовете на тежки съмнения,
омотан от кълбото на делнични грижи
за бит, деца и стари родители,
от усилието за траен жест към ближния
и нетрайния мир в домашната обител.
Отдавна зная, че славата е за други
хора, родени да бъдат водачи.
Незабележими са мойте заслуги.
Неблагодарни са мойте задачи.
Дори ако някога с нещо успея
и признанието дойде във упор,
аз и да го понеса не умея,
а се държа неловко и глупаво.
Трудна е тази моя формула, зная:
във болката на целия свят вслушан,
да съм обречен да издържа докрая
такъв - и губещ, и великодушен…
И като Сизиф цял живот мъкна
маса хора, съдби и събития.
Добирам се до върха помръкнал,
но паднал долу - отново опитвам.
Но не съжалявам за Формула едно, защото
далеч от аплодисменти неистови,
аз всеки ден
с ъ м
във формулата на живота.
И тук мястото ми единствено.
***
Отивам си, мои синове
- вече мъже, -
благодаря на съдбата.
…Колко безсъние,
за да спите спокойно и здраво;
колко спестени справедливи упреци
в отчаяния хазарт
да се научите сами
да ги понасяте от другите
спокойно.
Всекидневното убийствено бързане,
за да не сте сами;
празните погледи,
когато закъснявахте.
Щастливите безотговорни рискове на младостта ви,
които неумолимо ни състаряваха.
Благословена да е болката от живота!
***
Защото когато зная всичко и всичко мога,
вече не искам да го постигна.
И се пека на бавен огън,
и нощи наред осъмвам без да мигна…
Дали всичко се обезсмисли или е криза
на моята следобедна възраст…
Блъска сърцето инфарктно под старата риза
и от вълнение ще се разкъса!
АНТИЗВЕЗДА
И ето ги пак: Голямата и Малката мечка,
светят на небосклона - безсмъртни, ничии…
Поредният хиляден спътник - жълта буболечка -
бавно, точно сега, в полунощ, ги пресича…
И аз, тленната антизвезда, тук запокитена,
знаеща как бързо ще изгасне без слава,
изведнъж разбрах превъзходството си над звездите:
не те мене, природо, аз тях осъзнавам!
ПЧЕЛАРЯТ
И както бързам разстроен, на себе си разсърден,
омерзен, че всичко всеки ден се повтаря,
като във бавен каданс на хоризонта бездънен
видях как повдига
пчелна пита пчеларят.
Като Ной със своя пчелин стоеше сред акациите
- остров - на отчуждението във океана.
Пчели по ръцете му и по лицето му кацаха,
без да причиняват
нито болка, нито рана.
Той общуваше с тях така естествено и точно,
сякаш с пчелите беше роден, живял и израснал,
и пчелинът е някакво средоточие
на чувства безхитростни
и помисли ясни.
Ах, колко прост и велик е примерът на пчелите,
тъй съвършено премислен и целесъобразен!
Жалко, че не знаем езика им - да ги питаме.
Навярно за много неща
могат да ни разказват…
***
Не мога толкова неща все тъй да отстоявам,
нима навлизам вече във възрастта злочеста?
Но все пак на тази крехка фраза
ще се уповавам:
човекът - това е жеста.
Как неусетно в мен умората прониква бавно,
яростни флуиди на живота ми - къде сте?
Но издържал дотук,
все пак не ще се дам безславно:
човекът - това е жеста.
А времето лети… И знам, ще дойде и смъртта ми,
онази нелюбима, но чакана невеста.
Ще взема аз внимателно
студените й длани:
човекът - това е жеста.
И този жест сега на подвиг ще е равнозначен,
ако отново ме опази от безчестие -
то значи като мъж
съм се изправил пред палача:
човекът - това е жеста.
РЕКВИЕМ
Нещо тъмно
се промъкна в душата ми.
И потъмняха бавно
лицата и думите,
слънцето и нажежения въздух,
гласовете и стъпките.
Астматични облаци
почерниха небето.
И в оглушителната тишина
чух последния удар на едно сърце:
почина майка ми.
КОНТРАПУНКТ - ІV
Всичко е толкова елементарно:
започваш от най-сложните неща.
Абсолютно убедено и вярно -
вярвай на великата простота!
Най-напред се вгледай в нещата точно,
после опитай да ги разрушиш,
да ги разложиш на части нарочно
и в обратен ред да ги подредиш.
И деформирани, те да започнат
да добиват своя форма и цвят.
И с инстинкт - зачатие непорочно -
да влезеш в техния свят
непознат…
Ето - странно в хаоса се събират
подсъзнателни твои черти.
И материята се трансформира,
вибрира музика, слово шепти…
И се завръщат към себе си бавно
най-древните думи - хляб и вода.
Всичко е толкова елементарно:
започваш от най-сложните неща.
