Христо Ганов

Навярно
подсъзнателно
човек се стреми
към близост,
макар да се опира
на несигурни приятелства;
вярва във вечността
на непостоянната любов;
преживява в мизерия,
за да построи дом
върху пясък;
жертва се за децата си,
които закономерно го изоставят;
пропилява
подарените му дни и години
в химери,
които за оправдание
нарича идеи…

И всичко това, за да избяга
от огромната безутешност
на живота…