Димитър Добрев

Димитър Добрев Димитров, български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател, общественик, е роден на 16.01.1904 г. в село Щръклево, Русенско, в семейството на Добри Димитров - Комитата, участник в Освободителната война като преводач, а след Освобождението участник в русенския бунт на русофилите и в известното въстание в с. Тръстеник, заради което е съден и лежи в затвора. Майката на писателя знае много народни песни, разказва спомени за Освобождението, тя умира на 100-годишна възраст. Добрев завършва основното си образование в Щръклево и гимназия в Русе (1922), след което е писар в селската община. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942). За пръв печата в „Ученически вестник” (1919). Член на редакционния комитет на ученическото литературно списание „Светли зари”. Стихосбирката му „Първи опити” (1920) излиза още докато е ученик в Русенската мъжка гимназия. Редактор на вестник „Литературен преглед” (местен литературен лист, април 1921-март 1922) с псевдоним Асен Лютаков. В последните два броя, девети и десети, където е поместен разказът „Грешен човек” от Георги Караславов, тогава още ученик, Добрев се подписва с истинското си име. Пак в първия му вестник намира място и статията „Любовта в народните ни песни”. Един от малцината интелигенти, които отдават живота си на селото: основава въздържателно дружество, играе в театралната трупа „Сълза и смях” и е секретар-касиер на читалище „Възраждане”. След излизането на втората му стихосбирка „Кървави петна” (1924), основава месечния вестник „Светлоструй” (1928-10.04.1941). Създаденият от него вестник, орган на читалище „Възраждане” в село Щръклево, замислен като трибуна на писателите, живеещи извън столицата, определян в литературната ни история като „феномен”, прераства от селски литературен лист в най-големия и единствен по рода си литературен вестник в провинцията и в Европа между двете световни войни - в него сътрудничат Елисавета Багряна, Емануил Попдимитров, Елин Пелин, Цветан Минков, Георги Райчев, Михаил Арнаудов, Стилиян Чилингиров, Асен Златаров, Стефан Младенов, Димитър Аджарски, Людмил Стоянов, Константин Петканов, Георги Стаматов, Никола Ракитин, Петър Динеков, Владимир Полянов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Николай Хрелков, Иван Богданов, Мария Грубешлиева, Ст. Ц. Даскалов, Фани Попова-Мутафова, Емил Манов, Богомил Райнов, Александър Геров, Радой Ралин, Змей Горянин, Йосиф Петров, Дора Габе и мн. др., както и художниците Илия Бешков, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Стоян Венев, Веселин Стайков. Вестникът се издава на собствени разноски в село Щръклево, разпространява се ръчно и чрез абонамент в цялата страна и в София. По-късно продължава да излиза в София с големи трудности за главния му редактор, който се премества в столицата по политически причини през 1936 г. Добрев създава библиотека „Светлоструй”, от нея излизат петдесет книги, сред които „Когато човекът не беше” - роман от Димитър Ангелов, отличен от БАН; стихосбирките „Хора по стрехите” от Лъчезар Станчев, „След дъжд” от Димитър Гундов и др. Съосновател на Съюза на писателите от провинцията (1934), чийто председател е Никола Ракитин, секретар - Димитър Добрев (1934-1937) и касиер - Димитър Аджарски. Съредактор на в. „Весела дружина” (1936). Съставител на антология „Светлоструй” (1936). Секретар на Съюза на българските писатели (1935-1937). Полският писател-фантаст Вилхелм Мах през 1964 г. споделя с Димитър Добрев във Варшава: „”Светлоструй” е щастливецът с първенството си в света като „селски” литературен вестник… Той е символ на истински подвиг. Устоял на бурите в обществения живот през най-тежките години на българския народ, той е просъществувал тринадесет години. Това е удивително. Затова остава в историята на вашата литература като факт с много ярки следи.” От 1936 до 1941 г. писателят работи в Съюза на общинските служители, през 1941 - 1942 г. е в културното отделение на Скопската община, от 1942 до 1945 г. - в издателство „М. Г. Смрикаров” - София. През 1945 г. организира литературния седмичник „Лост”, през 1946 г. - „Стожер”. Главен редактор на издателство „Народна култура” (1945 - 1970). През 1960-те г. работи за изграждане на музейна сбирка на вестника в с. Щръклево. Почетен председател на Дружеството на писателите в Русе. Основател и почетен редактор на литературния алманах „Светлоструй” в Русе (1980). Автор на повече от двадесет книги - стихопроза, есета, разкази, биографични очерци, мемоари, приказки: „Първи опити” (1920), „Кървави петна” (1924), „Морски песни” (1934), „Литературата в провинцията” (статии, 1935), „Селски песни” (1937), „Морски песъчинки” (1939), „Кооперацията в художествената литература” (студия, 1940), „Нашата земя в художествената литература” (студия, с предговор от академик Михаил Арнаудов, 1941), „Песни от Македония” (1941), „Поети на селото. Литературни скици” (1947), “Санда Йовчева. Живот и творчество” (1947), “Приказките на мама” (за деца, 1954), “Патилата на Кума Лиса” (за деца, 1955), “Малката приказница” (за деца, 1961), “Немирникът вятър” (за деца, 1965), “Драгушка и лъжливата коза” (за деца, 1965),  „За красота в живота” (лирическа проза, литературни статии, спомени, 1966), „Как умната Молгожата станала кралица” (полска приказка, преразказана от Димитър Добрев, 1969), „Бразди през времето. Спомени, срещи, впечатления” (1973), „През моите очи” (статии, спомени и впечатления, 1974), „По пътеките на моя живот. Интервюта и спомени” (1983) и др. Псевдоними: Асен Лютаков, Димо Д. Литвинов, Митко Недин, Никола Стоянов. Приживе подготвя ръкопис с лирическа проза „Докато въздъхнеш…”, неиздаден и досега. Умира на 03.05.1985 г. в София. За неговото дело са запазени сведения в Музейната сбирка на „Светлоструй” в с. Щръклево, то е отразено в Био-библиографски указател (2004), съставен от Галина Джурова - завеждащ отдел “Краезнание” в Регионална библиотека „Л. Каравелов” - Русе.


Публикации:


Проза:

ЧЕРНИ ВРАНИ/ брой 72 април 2015


Публицистика:

НАШИЯТ ПЪТ/ брой 48 февруари 2013

БЪЛГАРСКИЯТ ПИСАТЕЛ/ брой 82 март 2016


Критика:

„ПАНАЙОТ ВОЛОВ” - ЖИВОТОПИСЕН ОЧЕРК ОТ СТ. ЧИЛИНГИРОВ/ брой 107 юни 2018


Кореспонденция:

ПИСМО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 48 февруари 2013

ИЗ ПИСМО НА ДИМИТЪР ДОБРЕВ ДО ГЕОРГИ ХРУСАНОВ/ брой 55 октомври 2013

ПИСМО НА ДИМИТЪР ДОБРЕВ ДО ИВАН КОЛАРОВ/ брой 56 ноември 2013

ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 57 декември 2013

ПИСМО ОТ ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 61 април 2014

ПИСМО ОТ ГЕОРГИ РАЙЧЕВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 72 април 2015


Критика за Димитър Добрев:

АКО ИМАШЕ ТАКИВА ХОРА ДНЕС/ автор: Анита Коларова/ брой 48 февруари 2013

АНТОЛОГИЯТА „СВЕТЛОСТРУЙ”/ автор: Михаил Геновски/ брой 57 декември 2013

„ЛИТЕРАТУРАТА В ПРОВИНЦИЯТА” ОТ ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ автор: Христо Стойков/ брой 91 януари 2017

„МОРСКИ ПЕСНИ” ОТ ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ автор: Добрин Василев/ брой 106 май 2018

„МОРСКИ ПЕСНИ” ОТ Д. ДОБРЕВ/ автор: Георги Илиев/ брой 110 октомври 2018

ДИМИТЪР ДОБРЕВ - „ЛИТЕРАТУРАТА В ПРОВИНЦИЯТА”/ автор: Добри Юруков/ брой 111 ноември 2018


За Димитър Добрев:

НЯМА ТАКИВА ХОРА/ автор: Иван Джебаров/ брой 48 февруари 2013

ГОРЕ СЪРЦЕТО!/ автор: Иван Коларов/ брой 55 октомври 2013

РАЗГОВОР/ автор: Стефан Станчев/ брой 66 октомври 2014