Д-р Михаил Геновски

„Светлоструй” - антология под редакцията на Дим. Аджарски, Дим. Добрев и Петър Стъпов

Да започна от външното. Средищно място, която е изработил художникът Пенчо Георгиев, заема фигурата на прегърбен над ралицата орач. Антологията е обемиста и тежка книга: 516 страници, обикновен формат, осмина.

Участвуват 58, по-големият брой от тях, млади творци в нашата литература. За всеки от тях е дадена кратка обяснителна бележка, която ни запознава с личността и творчеството му.Трябва да се подчертае, че с тези бележки не са много сполучливо представени участниците в антологията. А това не е и лесно: трябва с по две думи да бъде очертан всеки автор, тези „две думи” не винаги са най-сполучливото, което може и трябва да се каже.

Драго е на човека да прелиства тази голяма антология. Още по-драго му става, когато я зачете. Защото нейното положително качество не се състои само в количеството, а и в многото хубави работи, които са намерили място в нейните страници.

Нашата общественост не познава добре колко ценни сили крие в себе си нашият народ. Затова първото постижение на тази антология е тъкмо това: че тя ни запознава с тези имена и с характера, ценността и силата на тяхното творчество.

Наистина, много имена не са още достатъчно известни, нито произведенията им са достатъчно четени. И все пак мнозина измежду тях са далеко на по-високо стъпало от мнозина из първите поколения от поети и писатели, живели и творили след Освобождението. Но тези първи творци бяха по-малко на брой и изпъкваха, имената им се запомняха, творенията им се изустяваха и често се декламираха.

В антологията от поетите заемат първи места: Ив. Василев, Ив. Буюклиев, Йор. Ветвинов, а от белетристите: Ст. Ц. Даскалов, Дим. Аджарски, Петър Стъпов. Не искам да кажа, че това са единствените добри творци. Те само спират най-вече вниманието. А подробно разглеждане на всичко, което е поместено в тази антология, тук не е възможно.

Делото на „Светлоструй”, което до голяма степен се слива с личността на селския трудолюбив и упорит син Дим. Добрев, се закръгля и доутвърждава с тази антология.

Ние сме много близо по време до ролята на „Светлоструй”, за да можем да я оценим цялостно и правилно. Но след време това ще стане. Младите, които сега раснат, ще се учат от „Светлоструй” и ще се стремят да ги надминат: Светлоструйци ще бъдат учители. А в областта на художественото творчество добиват място на учители само истинските творци.

Но антологията „Светлоструй” има още една от много голямо значение роля: тя е отклик на селската душа, тя е пълна с поезия, която е вкоренена, родена и разцъфнала в недрата на българското село, всред чернозема.

Затова художествената корица отразява така вярно битово и идейно характера на тази голяма и хубава антология.

сп. „Земя и труд”, кн. 2-3., год. 3., 1937 г.