АПРИЛ 1876
Историята на човешкия род не познава друг народ, освен българския, който, въпреки петвековното си робуване, можа да оцелее и с кръвта си да изкупи своята свобода. Няма друг народ, който така устремно да се хвърля в смъртта за свободата си.
Няма друго племе като българското, което така вихрено да се стреми за постижението на своя политически идеал, който сгрява кръвта и стопля сърцата на всички, като ги кара да се чувствуват кръв от кръвта, плът от плътта на едно общо тяло.
И в този стремеж за национално обединение, в борбата за нашата свобода няма друга дата от 20 април 1876 - когато в разбунтуваните български сърца от Средногорието, пламна стихията на буната, за да скъсат веригите на робията.
В тази пролетна буря и събуждане за нов живот - с много ентусиазъм, с много жертви и с проляна много кръв кръв израсна нашата свобода.
От покрусената народна свобода израсна една стихийна воля, един буен копнеж към свобода, която стана действителност. Защото: „Народ, който знае да мре за свободата си, той е достоен за нея!”
В историята нито на един народ няма такъв случай на всенародна жажда, единна борба за свобода, кааквато е нашето Априлско въстание.
Този пример на единение, на сцепление и устремност на духа и волята никой друг народ не е доказал така ярко, както българския народ. народът искаше своята свобода, както се иска хляб, въздух и вода - и със собствените си сили разгъна величието на 20 април 1876 година.
Макар че историята записа 20 април 1876 год. като всенароден бунт потъпкан с безпощада, обаче, в сърцето на нашия народ израсна величавият национален идеал за свобода.
Смела, буйна и възторжена борба за свобода понесе българският народ, която и днес се разгаря стихийно, защото за човека няма нищо по-скъпо, по-мило от свободата в света.
———————
в. „Светлоструй”, г. 11, бр. 9, 1.05.1939 г.