Стефан Станчев

                На Димитър Добрев

Огънят отдавна е угаснал,
огънят на твоя „Светлоструй”…

Няма го интимното огнище!
Възразяваш: „То в музей прерасна,
спомените да разнищва…”

Тука ли сме живите му въглени?
(Зная, има спепелени вече.)
Минали сме друми трънени
до часа на свобода уречен.

Помните ли? Бяхме като птици,
бяхме вестоносци и звънари
на звездата ни Зорница…
Спомняте ли си, другари?

Бяхме ручей от водите чисти
на народното врело.
Бяхме сме и още вестоносци,
светлоструйци и в тегло.

Тъжно е, че някой си отива,
тъжно е, че всеки има заник…
Но нали отново се развива
лист от пъпки и от люти рани?

Който бил е въглен на огнище,
който е съгрявал в мраз човека -
той оставя диря и пътека…

Нали, братя оптимисти?

1965