Из „Селски песни” (1937)

Димитър Добрев

Над черни угари, широко разстлани, есенните мъгли се стелят.
Над черните угари вий се рояк черни врани.
Черни врани, морни пилигрими, гости вредом нежелани, нелюбими, сред самотните ниви орача ли дирите в есенната вечер?
И след ралото да го сподирите за богатата плячка?
Или хвърленото злато - семе в златните пазви на черни угари сте решили плячка да сторите?
Рояк черни врани вий се над морни ниви, а сърцето на орача в бол замира, че неговата радост още в дирите му е покрусена.
Стелят се мъгли, притискат се към морната земя.
Облак черни врани вий се из мъглата и отлита от нива към нива.
Счуй се и замира грак сподавен, грак злокобен на орляк черни врани.
О, черни врани, - спомен ли ви дири, почивка ли търсите минутна над черните угари?
Или както всяка своя плячка щастието на орача сподиряте в есенната вечер?
Кажете в кои гнезда вечер отдъхвате, свивате морни криле, когато грак сподавен над черни ниви сглъхне и нощта надвие?
В нощната тъма сред пещери просторни ще дойда аз - крилата ви ще подрежа и първата угроза на орачовата радост ще поразя.
Орляк черни врани, гости нелюбими, радостта в живота засенчват.

в. „Час”, г. 4, бр. 11., 10.11.1937 г.