Христо Черняев

През април 1928 година в село Щръклево, Русенско започва да излиза литературният вестник „Светлоструй”, който оставя светла диря в съзнанието и на творци, и на читатели.

Негов основател и редактор е писателят Димитър Добрев. В различно време вестникът е с литературни притурки - „Пантеон”, „Възход”, „Очи”, „Брод”, „Валог”.

Неговата библиотека издава десетки книги на млади (тогава) автори, като Лъчезар Станчев, Димитър Гундов, Иван Василев, Владимир Селянов, както и литературния сборник „Нива” и голямата антология „Светлоструй”…

Вестникът има свои кореспонденти в Чехословакия, Унгария, Румъния, Франция, Холандия.

Сътрудници на „Светлоструй” са Антон Страшимиров, Т. Г. Влайков, Никола Ракитин, Г. П. Стаматов, Николай Райнов, Георги Райчев, Георги Бакалов, Михаил Арнаудов, Теодосий Анастасов, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, Никола Вапцаров, Александър Вутимски, Мария Грубешлиева, Людмил Стоянов, Иван Хаджийски, Атанас Далчев, Асен Златаров, Емануел Попдимитров, Рачо Стоянов, Чичо Стоян, Г. М. Димитров, Никола Петков, Александър Геров, Петър Динеков, Славчо Красински, Илия Бешков, Стоян Венев, Николай Хрелков, Фани Попова-Мутафова, Добри Немиров, Христо Радевски, Д. Б. Митов, Стефан Младенов, Богомил Райнов, Петър Стъпов, Змей Горянин, Димитър Пантелеев, Никола Никитов, Цветан Минков, Звезделин Цонев, Георги Караиванов, Иван Милчев, Владимир Полянов, Григор Угаров, Владимир Зеленгоров, Димана Данева, Иван Сестримски, Иван Богданов, Любомир Дойчев и много други.

Антологията „Светлоструй” (над 500 страници) излиза през 1936 година под редакцията на Димитър Аджарски, Димитър Добрев и Петър Стъпов и е посветена на трагично загиналия Никола Вас. Ракитин, наречен „поет на майката природа”.

Тя започва с едно блестящо есе - „Провинция” - от Стоян Чилингиров.

В антологията са включени творби на Ракитин, Иван х.Христов, Атанас Смирнов, Иван Мирчев, Христо Борина, Чудомир, Ст. Ц. Даскалов, Тодор Харманджиев, Стефан Станчев, Паулина Станчева, Борис Бакалов, Иван Василев, Симеон Маринов, Христо Радев, Йордан Ковачев, Весела Страшимирова, Георги Хрусанов, Йордан Ветвинов и др.

С ярко прогресивния си характер в ония години вестник „Светлоструй” пръска светлина в душите. Антон Страшимиров пише в писмо до главния редактор на вестника: „Притуряйте по нещо, което се прави за защита правата на народа. Ще ви пиша пак.”

В края на трийсетте години на миналия век от скромно селско издание „Светлоструй” става най-големия, най-интересния широко разпространяван културен вестник, който „тласка скритите творчески сили на българската интелигенция към повече култура, истинско национално съзнание и човещина”.

Но той не е валчест камък. Той е ръбат и ъглест.

В края на май 1934 година е цензурирана и смъкната от печат статията на Димитър Аджарски „Тунел № 3″. Ето за какво става дума в нея:

„Покварата в нашата злочеста страна е толкова голяма, подлостта е тъй безмерна, злобата ни тъй безпримерна и толкова голям броят на катранените души, че никак не ни учудва трагичната смърт на Ракитин в тунел № 3. Наистина това нечакано самоубийство е един страшен протест, един изобличителен протестен факт пред чужденците, който сам по себе си говори за отвратителната наша действителност и ни характеризира като страна на диващината, на простащината и на лукавата фарисейщина. Впрочем с това ние бяхме и от по-рано известни.
Г-н Добри Немиров с болка на душата си извика: „България няма нужда от писатели!” А ние ще кажем:
- България не заслужава да има писатели, докато търпи в пределите си разни подлеци, юдовци, Каиновци и Пилатовци!
Къде са Алеко, Яворов, Пенчо Славейков, Илия Ив. Черен, Вл. Мусаков, Дебелянов, Ясенов, Гео Милев, Румянцев? Къде са?
Едни пратиха на фронта да бранят… отечеството ни. Свършили се бяха гражданите в тила и писателите трябваше с пушка в ръце да ни бранят от неприятелските войски. Други принудиха да свършат като Ракитин. Трети прогониха вън от пределите на България. А четвърти, четвърти… „изчезнаха безследно…”

На 3 септември 1934 година Димитър Добрев споделя в писмо: „Със жад и плам почваме новата годишнина на „Светлоструй”, въпреки че моето служебно положение във връзка с новото административно реорганизиране може да ми коства скъпо - да бъда „освободен”. Въпреки всичко ще трябва да се работи за другите с другите и с всички, които жаждат светлина, за светлина”.

Често цензуриран и арестуван, антифашисткият литературен вестник „Светлоструй” излиза до 10 април 1941 година, когато окончателно е спрян от властта.

Но той остана в народното съзнание като защитник на демократичната мисъл на хората и на свободната творческа изява на българския писател.