СТЕФАН МАРКОВ – „ЗЕМНА МЪКА” – СТИХОВЕ
Млад и надежден остава със своето творчество Марков. Нему не липсва нито творческо въображение, нито поетическо гледане към света и неговите сплетни.
Живота със своето диво роптание намира отзвук в душата на младия поет и той кове образи със звучен, плавен стих.
Но последният страда още от много грапавини, които трябва да се отстранят, за да не губят стиховете на Марков от своята цена.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 5-6, януари-февруари 1935 г.