Анита Коларова

За кореспонденцията на Димитър Добрев

Това, което твърди Димитър Добрев за поета от Дряново Атанас Смирнов, че проявявал удивителна грижа за младите, с пълна сила се отнася и за него. Доказателство е огромната му кореспонденция - пощенски картички и писма - топли, сърдечни, загрижени…
В писмо до Димитър Съботинов от с. Угърчин, Ловешко с клеймо от 1928 г., той пише: „Аз желая да се почувстват и тук волни и стихийни в своя подем младите творци”, а пред Георги Хрусанов от Сливен изповядва своята романтична мечта: „Желая да създам талантите чрез колоните на „Светлоструй”, като напълно ще дам свобода на твореца - младеж. И не само в областта на художествената литература. Младежът трябва да се прояви, да даде своята дан и в критичната мисъл /…/ и на културно - обществения живот на рода ни. Той - вечният идеалист…” В тези редове се откроява образът на възрожденеца - патриот, загрижен до пълно себеотрицание за духовния живот на отечеството си.
Кореспонденцията на Димитър Добрев, все още недостатъчно проучена, смайваща с огромния брой адресати и един от начините за ръководене на Съюза на писателите от провинцията, е и ключ за разбиране на характера му. С красив, едър почерк той старателно пише и изпраща хиляди писма и на свой ред получава хиляди. Негови писма /десетки навярно/ притежават днешни известни писатели, които тогава са били „младите”. Един ден, когато те бъдат напълно издирени и събрани от Музейната сбирка в с. Щръклево или от Регионалната библиотека „Л. Каравелов” в Русе, или Националния литературен архив /може би и музей/, ще внесат допълнителен щрих към делото на този забележителен човек, писател, редактор. Педантично, с чувство за дълг той се отнася към всяко получено писмо. Неговият морал не му позволява да не отговори на този, който му е писал. Ентусиастът ври и кипи в списването на вестника, оборва столичното високомерие, воюва с бездушието, не се скъпи на похвали, анализира текстове, издирва фотографии, набира абонати, обсъжда обема и разпространението на вестника, който сам финансира, поздравява, извинява се, оправдава се за закъснението, благодари за преводите, поръчва уводни статии, свързва се с чужбина, пита за в. „Северянин”, осведомява се за всички литературни новости, за читалищни прояви и какво ли още не и така превръща едно село в столица на българския духовен живот. Понякога изплаква с горест чисто човешки затруднения като безпаричието, което му създава семейни проблеми и му връзва ръцете като издател. Оплаква се от цензурата или предупреждава авторите да очакват сюрпризите й. Чрез кореспонденцията си опознава живота на своите сътрудници, чийто огромен брой се откроява и в най-сериозния му изследователски труд „Литературата в провинцията”. Димитър Добрев доказва, че няма такова понятие п р о в и н ц и а л е н п и с а т е л, а добър или лош писател. Има на какво да се удивлява днешната литературна критика, която днес дори не знае какво се пише и публикува. И то във века на компютъра!
Нравствен императив на Димитър Добрев е пламенното дело за доброто на България. „Работете, непрестанно работете и вярвайте, че трудът ви ще бъде възнаграден!”- пише той. Прекрасен завет към сегашните литературни творци, кандидати за бърза и лесна слава.
Мисля си, че ако имаше днес повече такива всеотдайни люде, родината ни нямаше да страда от липса на национален идеал.