Добрин Василев

„Морски песни” от Димитър Добрев, Русе, 1934

След „Песните на моряка” от Хр. Бакърджиев, „Морските ветрила” на Д. Николов-Осинин, ето трета книга на тази тема.

Тя напомня „Родното море” на Кр. Кънчева и е принос към много скромната наша художествена литература, насочена да опознае морето и един ден, може би недалечен, да го овладее, както подобава за тая литература на народ, който живее до море.

Книгата съдържа 24 импресии, пропити със сантиментализъм и построени върху първичния стадий на опознаване на морето - пейзажа.

Морският пейзаж е най-леснодостъпният и най-леко овладимият елемент в обхващането на морето като отделен мир и всички поети и писатели почват оттам.

Типично е и встъплението на Добрева в първия откъслек „Море”: „Аз ида при тебе, о, Море… пред твоите безкрайни ширини…”

Обрисуването, обаче, на морето всестранно и опознаването на живота над и в него, проникването в неговата същина, като съдба, съдба на човека, изисква един по-непосреден допир с него, налага повече живеене и по-дълговременно стопанисване.

Тъкмо това липсва на нашите писатели и не може освен да се съжалява, че те, с извънредно малки изключения, нямат възможност да опознаят морето.

Това е и причината, гдето само късата импресия или няколкокуплетното стихотворение се посветяват на морето.

За дългия разказ или повестта, да не говорим за романа, се изисква по-дълго наблюдение и по-проникновено сближение с морето.

Може би още доста време нашата художествена литература ще е принудена да се обогатява с произведения, изискани по форма, но стоящи на споменатия вече първичен преход към опознаване на морето.

Морският разказ, истинският морски разказ, доста реалистичен, с малки изключения у П. А. Шишков, още липсва.

Като сполучливи пейзажни импресии в книгата на Добрева може да се посочат „Буря”, „Два делфина”, а одухотворение, до значителна степен, на морето в унисон с вътрешния мир на поета е достигнато в „Слънце”.

——————————

сп. „Морски сговор”, г. 12, бр.2, 1935 г.