Георги Илиев

„Морски песни” от Д. Добрев, Русе, 1934 г.

Морето и неговата мистика са били рядко тема за българската поезия. Горите, полето и оралото са й били винаги по-близки, по-родни. А ето сега - нечакано - млад автор ни поднася хубава, спретната книга „Морски песни”.

Подкупва ни първом нейната външност, за да ни изненада с трогателна, топла и детска любов към нашата прародина - морето.

То е ту бурно, емнато да се освободи от границите си, ту спокойно и замислено, изпънало по снагата си златната пътека, по която стъпва луната, ту безпределна и безгранична шир, по която бродят кораби-скитници, отиващи към непознати, далечни страни.

Динамиката на морето, вечната дейност на вълните, са дива, възторжена и сладострастна песен, и тегнат на съзнанието чрез тъжното, страхотното и съдбовното като страшна и неотвратима орис.

Това е негли далечно ехо на тежко и мъчително душевно състояние у автора, срещнал по житейския си друм само мъка и несрета.

Макар необятно, безкрайно и могъщо, морето е стегнато в тежки вериги - брегове: нерадостите и скърбите на живота, който е тъй тежък, че можем да завиждаме дори на белите чайки: - имат свой дом - морето, а певецът е без подслон - „самотен, бездомен, разлюбен”.

Затова има много малко радости за него. Корабите му „бленуват обетована земя”, а скалите са само „угаснала усмивка на рушението”, или „оцелял поглед на крушението”.

Така сърдечно и топло е изпял г-н Д. Добрев песните си за морето, човека и живота.

——————————

сп. „Гребец”, бр. 1, 1934 г.