Димитър Добрев

И той не е вече между нас. През една мрачна декемврийска нощ той намери покой. Неговият вечно неспокоен, буден дух се усмири. Прекарал целия си живот в нестихваща борба, застанал винаги на страната на слабия, онеправдания, угнетения, той носеше в своята любвеобилна, пълна с човешка любов душа много страдания, хули и неуспехи, - от врагове и близки - но никога не се разочарова, никога не падна духом, защото твърдо и честно вярваше в правотата на своята мисъл, на своето художествено мировъзрение и никога не чакаше подкрепа, суетна награда.

Днес чувстваме огромната народна мъка, заледенила сърцата ни, защото губим преждевременно своите духовни водачи, които поради специфични нашенски условия не са могли да ни дадат всичко, което са позволявали техните творчески възможности, а най-важното, без да сме отдали своята почит, уважение и признателност към тях и тяхното творческо дело, а трябва да се суетим след тяхната смърт.

И питам се, без да мога да си отговоря: дали съдбата на тези избраници е толкова много жестока, или ние сме недостойни да ги разберем и оценим приживе, всички се надпреварваме да кажем, да напишем вдъхновени и хвалебни слова за тяхното дело, за техния жизнен подвиг?

Каква жестока действителност, каква горчива съдба!…

*
Животът на Тихомир Павлов бе низ от дълги изпитания и твърде малко радости. Ненавиждан от враговете си, мразен и преследван от „близките” си - той винаги се чувстваше изоставен и като белязан непокорник. И в своята самота той сливаше духа си с огромната душа на народа и в беззаветното служене на народа намираше едничка утеха, награда и неизчерпаем извор на нови и свежи сили.

Въпреки всички горчивини, той не се отдаде на песимизъм, защото песимизмът беше чужд на неговата борческа натура. И наистина, в своя последен роман „Благословена земя”, той ни даде възможност да измерим неговия устрем, нестихващата жажда за нов живот.

Към негодното, подлото и поквареното отправя своето злъчно обвинение, а на здравите народнически интелигентни сили сочи път, за да се излекува страшното зло: „Да подпомогнем напредъка на нашия благороден народ, който отново трябва да се издигне със своята култура и, както някога е бил пръв след Византия с просвета и закони на Балканите - пак пръв да бъде!”

„Благословена земя” е програмата на Тихомир Павлов как отново българският народ може да намери отправление на своите могъщи творчески сили и да ги тури в действие за благополучието на всички. „Благословена земя” остава свещен завет за всички, които са готови да забравят себе си, за да се отдадат в служба на народа с цялата си душа, за всички ония общественици, труженици, които не могат да отрекат борбата за правдата, свободата и честта на народа.

Изминалият път от писателя Тихомир Павлов бе път на истинско художествено пресъздаване на живота. Както в обществеността, така и в литературата той остана един от най-скромните наши съвременници, защото презираше търговската реклама, която се провежда чрез литературната критика у нас и в която другите се надпреварваха.

Неговото творческо дело в литературата ще има да преценят литературните историци и да отредят неговото заслужено място.

Ние всички, които жадуваме по-смислен, по-човешки и по-радостен живот, даваме клетва, че ще останем верни на неговия завет и ще се борим в живота, окриляни от неговия горд и непоколебим дух.

——————————

в. „Час”, г. 4, бр. 20, 12.01.1938 г.