Христо Стойков

През последните години културният живот в провинцията прекрачи своя стар и прогнил праг и в унисон с пулса на новия живот тръгна към светли и широки възможности. След дълга летаргия провинцията наново се пробужда за делови живот. След един проспан период тя наново се връща към духовния кипеж на годините отпреди и след политическото ни освобождение.

А че провинцията е в своя културен възход не е доказателство само това, дето и в сетнята паланка излиза какъв годе вестник, нито и театралните трупи (в повечето случаи с пикантен репертоар), които се радват на успех всред една непохабена и душевно здрава публика, колкото имената на много даровити работници в полето на литературата.

Много литературни и периодични издания там са най-яркият указател за ръста и развоя на този нов културен живот.

Някои от тези издания, какъвто е в. „Светлоструй“, който излиза в с. Щръклево, Русенско, под грижите на неговия неуморим, честен и извънредно искрен редактор Дим. Добрев, ще изиграят историческа роля в развоя на литературата в провинцията.

Дим. Добрев, един от будните и трудолюбиви синове на провинцията, който се е посветил на своите малки братя, тези дни ни поднесе книгата „Литературата в провинцията” - издание на библ. Простори, София.

Без всякакви претенции Добрев ни поднася в сбита форма своите проучвания и къси анализи върху творчеството на онези свои събратя, с които е отрасъл и с които е бил в непосредствен контакт. Той противопоставя новата литература в провинцията на тази от столицата, разбира се, без да има за цел да отрече значението и постиженията на последната.

Предназначението на „Литературата в провинцията”, както сам Добрев признава в своите встъпителни думи, е: „… да се обърне внимание на любителите на литературата върху художествените творчески възможности на писателите от провинцията.”

Тази книга разкрива днешното състояние и утрешните възможности на литературата в провинцията. Прокараната основна мисъл затвърдява у всекиго убеждението, че както поезията, така и прозата и драмата по качество и художествена стойност с нищо не отстъпват на поезията, прозата и драмата в столицата.

Книгата си Добрев е разделил на три отдела: лирика, белетристика и драма. Според това, в три живи галерии са сгрупирани и имената на плеядата работници, които живеят и творят в провинцията. Според заслугите и възможностите е и преценката на автора за тях.

Лириката в провинцията днес излъчва имена, които вдъхват вяра и обич у всички нас.

И белетристиката има своите ярки представители. И тук надеждата са младите.

Участта на драмата в провинцията е общата участ на българската драма. Тя все още няма своите големи представители.

Добрев, каквото е желаел да каже за литературата в провинцията, го е казал ясно и просто. Оттам и хубавите впечатления и ясната представа за литературата в провинцията, които така внушително ни се налагат при прочитането на тази с топло чувство написана книга.

Макар че книгата е от едно по-специално естество, тя се чете с увлечение и с истинска наслада. За това допринася сочният и лек език, с който е написана тя.

Всяка отделна глава е един късичък разказ, който със своята искреност и топлота увлича. Добрев добросъвестно е изпълнил своята задача, без студените претенции на ментор, без надути фрази и умувания.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 20, 29.01.1936 г.