Цветан Илиев

Цветан Иванов Илиев е роден на 23.04.1932 г. в село Голинци, сега кв. „Младеново” на град Лом. Според кръщелното си свидетелство поетът е роден на 9 април, но по неизвестни причини официално рождената му дата е 23 април. Произхожда от крайно бедно селско семейство. Основно образование завършва в родното си село. Завършва Ломската мъжка гимназия (1949) и Българска филология в Софийския университет (1955). За първи път печата стихове във в. „Народна младеж”. Учителства в град Кнежа и е кореспондент на окръжния вестник „Отечествен зов”, сътрудничи на „Учителско дело”, „Народна младеж”, „Отечествен фронт”, „Работническо дело”, „Поглед”, както и на вестниците в Лом, Плевен, Михайловград. Дълги години е нещатен кореспондент на в. „Септемврийче”. После работи в Окръжния съвет за изкуство и култура - Враца, като началник отдел „Професионални културни институти”, сътрудничи на различни вестници и най-вече на „Отечествен зов”. През 1980 г. е назначен за директор на „ДСП Бюро Естрада”, после е началник отдел „Литература” при ОП „Книгоразпространение” - Враца. Завършва трудовия си стаж през 1992 г. Автор на шестнадесет книги: „Осветена тишина” (1991), „Необяснима светлина” (1992), „Двете торбички” (1994), „Не мога да отмина” (1998), „Човешка тревога” (1999), „Милост и за тебе, Господи” (1999), „Най-хубавата дума да намеря” (2001), „Болка за България” (2001), „За светлина орисан” (2002), „Брезичка някъде на хълма” (2003), „Под Борованското небе” (2006), „Изповеди” (2006), „Разгневено сърце” (2007), „С ръка на сърцето” (2007), „Като сълза на Богородица” (2010) и др., както и на книгата „Загадката Осен - родното село на Христо Ботев”. Носител на националната награда „Иван Нивянин” (2003) и наградата на Враца за литература (2005). Член на Съюза на българските писатели (1999) - първият представител в СБП от Враца. Негови стихове са излъчвани по телевизията и радиото, превеждани са в Русия и Германия, включвани са много сборници и алманаси - „Околчица”, „Мизия”- Плевен, „Навеки с нас”, „България вовек”, „Поклон, Русия”, антологиите на СБП от 2004 до 2007 г. По текстове на Цветан Илиев композиторката Милка Георгиева пише песни, издава касета и компак диск. Тези песни се пеят от Бони Милчева, Тодор Върбанов, Марио Лалчев и др. Излъчват се често по телевизия „Скат” в предаването „Ако зажалиш”, както и по радио София. Някои от песните са отличени с награди. Сега е редактор във в. „Слово плюс” - регионален вестник на кметствата и общините във Северозападна България, кореспондент е на в. „Словото днес”. Член е на художествения съвет на в. „Моята вяра”. Редактор на много стихосбирки на местни автори. Умира на 9.11.2018 г.


Публикации:


Поезия:

ЩЪРКЕЛИ/ брой 45 ноември 2012

ОТ МОЯТА ЛЮБОВ СИ ОСВЕТЕНА…/ брой 64 юли 2014

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЕВРОПА/ брой 70 февруари 2015

ЗА ТУРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В БЪЛГАРИЯ/ брой 73 май 2015

ЗА ПЪРВИ ПЪТ/ брой 79 декември 2015

ОКТОПОДЪТ/ брой 81 февруари 2016

БАЛАДА ЗА ХАЙДУТИНА ПЕНЬО ОТ ШИПКА/ брой 93 март 2017

МИГОВЕ/ брой 94 април 2017

БОЖИ ДАР/ брой 97 юли 2017

МЪКАТА/ брой 101 декември 2017

ВЛАКЧЕТО/ брой 107 юни 2018

КЪМ МОЯ СТИХ/ брой 108 юли 2018


Критика:

СРЕД КЛАДАТА НА ВРЕМЕТО/ брой 70 февруари 2015

КНИГА КАТО КИТНО ЦВЕТЕ/ брой 73 май 2015

ОБРЕЧЕНОСТТА НА ТАЛАНТА/ брой 74 юни 2015

ПАНТЕОН НА ГЕРОИЧНОТО ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ / брой 85 юни 2016

ДОСТОЕН ЖИТЕЙСКИ ПЪТ/ брой 101 декември 2017


Публицистика:

ОТКРОВЕНО ЗА ПОЕТА ОРЛИН ОРЛИНОВ/ брой 86 юли 2016

ИЗГРЕВИТЕ И ЗАЛЕЗИТЕ НА ПЕТЪР ДОНЕВСКИ/ брой 91 януари 2017

РЕКВИЕМ ЗА СТАРАТА КЪЩА/ брой 94 април 2017


Критика за Цветан Илиев:

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕМ КАТО НЕЧИЯ СЪЛЗА…/ автор: Мартен Калеев/ брой 43 септември 2012

В НАЧАЛОТО НА ВСЯКА ОБИЧ Е СЛОВОТО/ автор: Мартен Калеев/ брой 75 юли 2015


За Цветан Илиев:

БАЛАДИЧЕН КОШМАР/ автор: Борис Борисов/ брой 62 май 2014