Цветан Илиев

Сред книжовния бум, където наред с бистрата книжовна река напира и отприщеният сив поток, книгата на Славко Григоров “Иконата на света Богородица Чипровска” е като едно китно цвете, от което излъчва много светлина, до което щом се докоснем, усещаме как се ускорява топлият ритъм на сърцето ни, защото се докосваме до светиня с нейните чудотворства, гореща българска история, потоци пролята кръв от турските поробители, море от сълзи, “плачещи дървета”, орисия, подобна на Батак…

Славко Григоров почти с ръка като на Хилендарския монах възкресява история, легенди, чудеса, свързани с чудотворната Чипровска икона. Авторът споделя, че докато е писал книгата, иконата е била в сънищата му, виждал я в църкви и манастири, в храма на своето родно село “Свети Никола”. Тя датира от 1366 г. и се превръща в пътеводна звезда за Чипровския край.

Повече от три века Кипровец, в закътаните пазви на Западна Стара планина, става мощен център на просвета, култура и занаяти. И с право е наречено “Цветето на България”. След потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. иконата, заедно с малцината оцелели, има незавидна съдба. През 1751 г. тя изгаря заедно със своята обител “Алба-Юлия”. Но… само физически. Тя остава в душите и сърцата на хората. През 1938 г. е възстановена и се предава като щафета на потомците.

Не само е препоръчително, но считаме, че е и задължително да се прочете това “книжовно цвете”. Чудото и реалното в него въздействат неповторимо. Вълнуващи са редовете за изтъкаването на иконата на гоблен от Сийка Тачева, за подаряването й на папата, за изтъканите молитвени килимчета, пред които турските войници са падали на колене, за чипровския манастир “Св. Иван Рилски”, който повече от хиляда години стои на скалата на живописна клисура, като се явява пазител на българския дух, за историческия хълм с храма “Света Богородица” и още много значими исторически факти, имена, местности, легенди и събития от Чипровци и целия този край.

Книгата е богата и със снимков материал - в черно и цветно. От корицата се излъчва магическият пламък на Богородица с Младенеца, Йордан Радичков целува ръка на папата, снимка на доц. д-р Иван Гаврилов, който прави дарения на манастири и църкви с икони, автор на които е Пламена Лесидренска от Троян, на кмета на Община Чипровци Люсиен Симеонов с иконата, на църквата “Свето Възнесение” и църквата “Света Неделя” в Батак, на иконите в Рилския, Бачковския и Троянския манастир.

Снимки са поместени и за възраждането на гр. Чипровци, който отново може да се каже, че е “Цветето на България”, какъвто е бил в далечното минало, център на просвета и култура.

Книгата на Славко Григоров е един достоен скромен книжен паметник на Чипровския героичен край с неговата славна и трагична история и една ярка визитка за чудотворната Чипровска икона.

Пожелавам на автора нови творчески търсения в историята на Чипровския край, защото само написаното остава във времето.

2011 г.