Цветан Илиев

С росните изгреви и тихите залези край поетичната река Скът, край криволиците на която са сочните ливади, плодородните ниви, пищните градини, Петър Доневски навлезе впечатляващо в българската литература и бързо си спечели име на известен писател от Врачанска област. Неговите изгреви и залези, както и неговите лунни облачни нощи, са с всички багри на дъгата, с всички полусенки и сенки, с всички блясъци и отражения в тихите речни води.

Неговото битие на зам.-кмет на община Бяла Слатина, на зам.-председател на АПК „Скът” е неделимо от равнината. Той е сред хората с опалени от вятъра и солени от потта лица, с посивели коси и мустаци. Той е при дъха на земята, той пие сок от извора за ведрия ритъм на сърцето. Той се усмихва с хората, които са щастливи със своя благословен труд, с изобилието от плодове, които ражда земята, с щастието да си строят нови къщи и да си изучат децата.

А това “проклето” време е времето на социализма. За него то е незабравимо, то е златно, когато се е раздавал на хората, когато ги е обичал повече от всичко и те са го обичали като свой учител, наставник, ръководител, съветник, приятел и другар, който ги води с много пътеки и пътища към добрия, щастливия живот.

И всичко това довежда Доневски до “Уморени пътища”, заглавието на най-новата му книга със спонсори: народния представител Георги Божинов, кмета на община Бяла Слатина инж. Венцислав Василев, кмета на Борован Петър Цветковски. За книгата и за неговите разкази изобщо Стефан Поптонев казва, че “изворите са в неговия роден край”, Драгомир Шопов: “Разказите на Доневски не са съчинени”, Петър Динчев: “Доневски среща читателя с живия живот”, проф. Върба Обрецова: “Силата на неговия разказ е в умелото съчетание на психически портрет с оценката с човешките стойности.”

Най-новата книга на Доневски “Уморени пътища” стана добър повод за вълнуващо тържество в “Старинният файтон” в София. Велин Георгиев изрази радостта си, че може да представи явлението Доневски на читателите, а присъствието бе впечатляващо - поети, писатели, журналисти, професори, любители на истинското слово.

Изключително вълнуващи изказвания направиха Никола Инджов, който каза, че на срещата с папата, на която по случай на славянската писменост и българската култура са заминали като туристи разни чиновници, министри, а не е имало нито един писател, което е много показателно, могло е да бъде включен в делегацията и Петър Доневски,

Матей Шопкин също изрази своето впечатление от самобитния талант на писателя, Петко Тотев също даде висока оценка за разказите на Доневски, кметът на родното село на писателя поздрави сърдечно своя земляк и изрази гордостта си, че Търнак е дало на нашата литература такъв творец.

Петър Доневски отговори на въпросите с характерен за него емоционален стил. Той изрази болката си с това, което вижда в нашите села - пустота, старци и старици сами предварително си копаят гробовете, България загива, щом загиват и нашите села. Той дълбоко съжалява за времето, когато той е работил и народът е бил доволен. Сега трябва производство. Само така ще се осигури работа на младите, за да се върнат в България. Няма ли производство, страната загива.

Колко жалко, престъпно дори да се отрича онова време на труд и благоденствие, за което той пише в книгата си. Само антибългари могат да доведат страната до такава тотална разруха, до такъв погром на нашето земеделие, в каквото се намира сега…

Вълнуващата вечер завърши с най-сърдечни пожелания към Петър Доневски за здраве, за много любов в семейството и за нови творчески успехи, да бъде един достоен продължител на класика на българската литература Стоян Ц. Даскалов.