ОТ МОЯТА ЛЮБОВ СИ ОСВЕТЕНА…
***
От моята любов си осветена.
Пред твоя блясък Бог дори мълчи.
Сред взорите на цялата вселена
ти имаш най-небесните очи.
И в друг живот, и в други свят живееш,
сред другите най-ярката звезда.
Ти няма никога да остарееш
от тази светлина на любовта.
***
И ден и нощ се чудя и се мая
какво ли с обич да ти донеса -
картина ли с градините на Рая,
корона ли за твоята коса?
И ти така да пламнеш в изненада,
тъй както пламва при зора роса.
В очите ти за мен като награда
да бликне непроронена сълза.
***
Престъпяме ний тихи в манастира!
Каква обител за молитвен зов!
Над кътчето най-свято от Всемира
блести бродиран звездният покров.
Сред грижи и какви ли не тревоги
като светци сред храма осветен
най-близо с любовта сме тук до Бога,
до ангелския химн благословен…
***
Есен. И посърнала ливада.
С чакана целувка на слана.
Някакъв овчар стои до стадо.
И пред зима - плаха тишина.
В пладнето вървиш сред ширинето,
от печал, където ти, уви,
си единствено цъфтяло цвете
сред смълчани храсти и треви.
***
Дори да си накрая на земята,
на полюса с полярни ветрове,
дори да съм безумец за съдбата
от океани, бури, снегове,
без впряг на кучета дори, ще тичам
към теб с прегръдката на топла гръд,
че разстоянията, щом обичам,
пред мене най-покорно ще лежат…
***
При толкова огледала различни
повтаряш себе си от светлина:
с дълбоките зеници на момиче
и с влюбена усмивка на жена.
Но само Рилско езеро, дъх спряло,
при водопад на твоите коси -
то може в свойто бистро огледало
като русалка да те отрази.
***
Закътана поляна в планината
с килим бродиран с пъстри цветове,
тъгува може би сред самотата
без стъпки и човешки гласове.
Не мислиш ли, че нас отдавна чака
цветя и тишина да ни даде
и пропълзи ли от гората мрака
в косата ти светулка да вплете?
***
При любовта е утрото красиво.
При обед гаснат свежите цветя.
По залез още нещо си отива
и пълни с въпросителни нощта.
Какво от спомени все пак остава?
Защо угасва тя като звезда?
При старост само ни сближава
до гроба с неизбежна самота…
***
Пак залез зад скалите зачервява
и тоя ден от Бога подарен.
О, колко време още ни остава
да бъда аз със теб и ти - със мен?
Часовникът с обреченост тиктака.
Без смисъл е да молим: време, спри!
И може би раздялата ни чака
след тази нощ, навеки, призори.
Мълчим самотно примирени
през вечния закон неуморим,
че само хора, още неродени,
не чакат края в стон неизразим.
За първи път в живота ни нелесен
със ласка, светлина като роса,
протягам длан, но вече не със песен,
а с някаква напираща сълза…
МОИТЕ ПЕСНИ
Открити, скромни, искрени и чисти
и с често срещаните думи: ад и рай,
пред най-добрите хора с мойте песни
разголвам аз душата си до край.
От много щастие, но и от мъка
пропити са добрите ми слова,
но няма нито дума за разлъка
да срещнете случайно за това.
За милост не хитрувам и не крия
вини и непростими грехове,
че най-горчива чаша още пия
аз от приятели и врагове.
Душата си като на длан разкривам
с възторзи и мечти, и стон, и плач,
и жал, че без да искам с ревност дива
за любовта бях Ангел и палач.
Защо, защо разголвам тъй наивно
аз себе си без маска и без грим,
щом за злорадството до гняв противно
на дребните души съм уязвим?
За мили хора искам да съм рамо!
От мойте песни с изповед това
за своя свят живот да вземат само,
което е с възторжени слова…
