Цветан Илиев

Европо, госпожо, бая белокоса,
към майка България имаш ти грях
без даден ответ на съдбовни въпроси
от корист, нечестност, от подлост, от страх.

Пет века, при ревност към твоята мода,
защо ли веднъж ти не чу в твой салон
как плаче гората за Индже войвода,
на трите синджира кошмарния стон?

Защо ли, госпожо, с позор-пледоария,
при подвиг и кръв на чутовни орли,
разкъса така Сан-Стефанска България,
че ти на две клади народ раздели?

Къде си с твой съд над длъжника-тиранин,
когато в такийските китни поля
на старци, жени и дечица изклани,
с кръвта им невинна Марица преля?

Защо ли да пълниш до пукот търбуха,
от първа сред първите с труд вдъхновен
развихри в страната ни бяс на разруха
да бъде колония, двор разграден?

Напук на Балкана, цял с песенен вятър,
с хора самодивски, с войводи-герои,
защо ли превърна ти рай в инкубатор
на сган от продажници, паплач от сой?

Сред ниви и рози - стоп: НАТО! И бази -
ботуш връз земята, зловещи гнезда.
Защо ли с Русия търчиш да ни смразиш
и в нас на вода да превърнеш кръвта?

Защо ли с чест, съвест, срам ти се кодошиш
и без да ти мигне окото - с мираж
ти лъжеш децата ни с разни разкоши,
а всъщност при теб са презрян слугинаж?

О, Боже, и тая лъжа и заблуда -
при робство, при бунта на гладни гърла,
не грешница стара, близначка на Юда,
а наша защитница ти си била!

Европа, госпожо, склерозна с душата,
нима с подаяния ти нас ще спасиш?
Щом сляпа и глуха си пак за вината,
до буря България ти ще взривиш!…