Цветан Илиев

При първа среща, с когото и да било, получаваш двойствено впечатление: или го приемаш като открит и честен човек, или усещаш маска, от която ти става студено. При срещата ми със Славко Григоров аз нямах такова раздвоение.

Човешкото му излъчване от вътрешна доброта и светлина, непринудено и естествено, облъхнаха сърцето ми. Усетих, че този човек няма да те остави насред път, че той има своя избран маршрут, по който бърза да го жалонира с благородни дела. За да се убедя, че не греша, аз трябваше да тръгна по него със скромното си перо.

А се връща по него и 80-годишният човек. Оглежда го от висотата на зрелостта и старостта, за да разбере с какво е бил щастлив, с какво огорчен, какви мечти са реализирани и какви пропуснати.

За негова чест и гордост житейският му път е достоен, „страшен, но славен”, по който е вървял с талант, с открито лице за любов, красота, благородство, с открити гърли срещу опустошаващи ветрове и бури, където се изисква трудолюбие, мъжество, воля, готовност за саможертва, а защо не и доста романтика и идеализъм.

И той е вървял понякога с бавна, уморителна крачка, понякога като при тръст, дори галоп, за да успее, да не закъснее, нищо че в края той ще бъде с пламнало чело и напоен от пот гръб.

И всеки път, където и да е бил, където и да е работил, той е подчинявал своята светая светих на тази хуманна, патриотична, философски обоснована житейска повеля. Това е осъзнатият смисъл и отговор на въпроса защо се ражда човек на земята.

Мисля, че не идеализирам портрета му, а по-скоро изтъквам най-характерното за него, а именно на широко скроен човек. Не е нужно да се спираме на обемната статистика за извършеното от него като трудов човек, като личност, за да се учредим в горните заключения.

Не може обаче да не прави впечатление неговата партийна дейност: свързан изцяло с Чипровския край (роден е в село Железна на 26.Х.1932 г.), той отдава много сили като партиен функционер - секретар на Общинския комитет на ДКМС и секретар на Общинския партиен комитет в Чипровци, в Михайловград - секретар на Градския комитет на БКП, първи секретар на Общинския партиен комитет в Чипровци, член на ОК на БКП, във ВИИ „Карл Маркс - секретар на факултетско бюро. И още такива отговорни длъжности. Като строител и ръководител работи в завод „Ком”, началник Планово-икономически отдел.

Активно участие взема в развитието на Чипровската община. Той е като един верен барометър за това, което се строи в Чипровския край и по-широк аспект - в Северозападна България. И един впечатляващ акцент: Славко Григоров е овчар към АПК в с. Белимел и е имал тежката участ да бъде свидетел на започналата страшна разруха.

Всичко това е оставило трайни следи в паметта му, в сърцето му. Той няма от какво да се срамува. Имал е необичайни трудности, но с воля и мъжество ги е преодолявал. В своята работа никога не е допускал злобата, обидата, завистта - те са му чужди.

Чуждо му е и унизителното подмазвачество, а корупцията предизвиква истинския му благороден гняв. С голямо вътрешно удовлетворение се връща в спомените си за студентството - за бригадите в Лесидрен, Рогош и Скутаре, за националната студентска бригада за изграждане на АТЗ - Стара Загора.

Той е доволен от себе си, от своето добро име. Живее в Монтана вече тридесет години. Щастлив е със своите внуци Деян и Слав. До него е винаги вярната съпруга Йорданка Григорова, клиничен лаборант. Дъщерята - ученичка, а сега лекар.

Неговият корен е от революционно семейство. Вторият му баща е участник в Септемврийското въстание, в съпротивителната битка срещу фашизма 1941-1944 г. Майка му е член на БКП. Къщата в Чипровци е била явка за нелегални срещи и събрания.

Но Славко Григоров няма да бъде Славко, ако не обича книгата. Тя е неговият най-верен приятел, спътник, съветник, учител. Той усеща в себе си творческия талант и не може да не вземе перото, за да се изяви като един изключително плодовит краевед.

На краеведческа дейност той се отдава с цялата си душа и сърце, с една апостолска жар и като Матей Миткалото обикаля, търси, рови се в книжовни и музейни хранилища, пътува не само из страната, но и в чужбина, все с тая жажда да открие нещо ново от историята, да покаже неизвестни черти от борците за свобода в Чипровския край и въобще в Северозападна България. В това отношение той е неуморим. Неговите осемдесет години не му личат, а по жизненост той е далеч по-млад.

По неговия достойно извървян досега (и ще продължава в тоя дух) път книгите му с краеведческа тематика са истинско съкровище, истински пантеон на миналото време и всяка библиотека би се гордяла с неговите 9 краеведски книги.

Славко Григоров има един свят кумир: Чипровската света Богородица. Той вярва, че тя носи на родния му край късмет, сполука, че тя го закриля. Затуй за нея той написа не само отделна книга, но е отделил и доста място в последната - „Чипровският край - легенди и истини”, претърпяла второ издание.

Накрая не ни остава нищо друго, освен да пожелаем на достойния човек с достоен житейски път да е жив и здрав, да доживее библейско дълголетие, да не оставя никога на спокойствие своето талантливо перо.

Историята на Чипровци, на Монтанска област, на Северозападна България е Космос. При нея има още много тайни неоткрити, много имена, които трябва да се отърсят от пепелта на времето и да се покажат на хората като звезди с тяхната любов и борба за свобода и правда.

А това чака перото на юбиляря Славко Григоров. Не се съмняваме, че той отново ще тръгне по някоя космическа пътека, за да ни извести за героичното, за красивото, неповторимото, за безсмъртното…

2012 г.