ПОЕТИЧНИ ПОСВЕЩЕНИЯ
Из „Сред тяхната вселена” (2012)
***
На Тодор Велчев-Тато
Сред гаснещи огнища ти си клада.
С крило от горди български орли.
Логично е да имаш за награда
безсъници с олово и бодли.
О, всяка дума като смок те пие.
И всеки писан ред от теб е кръст.
Покоят ти сред дън-гори се крие,
защото ти си вече земетръс…
В живота ни с малцина сити твари,
с които ти си все в двубой суров,
се храниш като Димчо със жарава
от вяра и надежда, и любов.
Такива като теб са като злато
сред тоя свят на вещи и пари.
И не случайно те наричат ТАТО,
каквито са бащите ни добри!…
***
На Евстати Бурнаски
Изплака ти душата си за Доли
в жаравата на свойте стихове.
И за деца ти знаеш как се моли
народът ни в села и градове.
В живота всеки своя мъка носи,
но бащината болка в песента
с най-мъчни отговори и въпроси
във вълноломи хвърлбя в нас кръвта.
Пред бледото ти ангелче, което
не знае колко близка е смъртта,
потресени земята и небето
и с бурите дори мълчат в нощта.
И моята душа се моли, моли,
и моята душа е зов и вик -
за твоя стон, приятелю, за Доли
да не забравяме ни час, ни миг…
РАЗСТРЕЛИТЕ НА ВАПЦАРОВ
В тунела те разстреляха с куршуми
да секне песента ти изведнъж.
Сега дервиши на перото с думи
разстрелват те като поет и мъж.
О, колко потресаващи разстрели
ти готвят още в бъдещите дни,
щом юди, демагози, мекотели
на власт са днес с писалки и везни.
Горките ти палачи не разбират
закона неподкупно справедлив:
при твоите разстрели те умират,
а ставаш ти все по-велик и жив…
