Цветан Илиев

Със автограф от почерк, който стене,
изпратил си ми свойта пета книжка,
жест ясен, че си мислил и за мене
при сетната трагическа въздишка.

На вкус и цвят различни по начало,
по мисли, чувства бяхме братя с тебе,
с еднакво похитени идеали,
еднакво безпарични и безхлебни.

На всеки свършва някой ден живота,
но другото, ах, другото е жалко,
че Кръстът и Околчица, и Ботев
останаха с един певец по-малко!…

2006