БАЛАДИЧЕН КОШМАР
На Цветан Илиев
1.
Тежки ходила
в постамента вбил,
впил очи
в балкана стръмен.
Той!
Край него
с равен ход
те -
цял един народ
преминава
- свободен,
тежко чело навел,
стъпки сякаш брои,
прах стъпките му засипва,
преминава наблизо,
изнизва се.
Той
стиска сабята тънка,
кръв от дланта му тече,
постаментът тежи,
устата няма проклина,
тъмнеят очите му -
далеч е балканът стръмен…
2.
СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИЦИЯТА ОТ 2 ЮНИ, ГОДИНАТА НЕ СЕ ЧЕТЕ:
… изчезнал е от постамента в центъра на града. Взети са отпечатъци от големи стъпала върху прахта по площада, които водят към близките скали.
Върху постамента е намерен трупът на местния поет. В предсмъртното си писмо самоубиецът поема цялата отговорност за случилото се върху себе си.