Цветан Илиев

Малко са книгите като „Времена” на Трифон Михайлов, които ни пренасят така упорито в кладата на най-жестокото време. В тоя смисъл тя е явление, заглавието - напълно сполучливо. Неслучайно на премиерата дойде лично кметът Златко Живков да поздрави автора. Разтворим ли страниците й, ще ни плиснат облаци от барут, ще се разтреперят тъпанчетата ни от вопли и плачове от мъка и смърт, ще ни налетят цунами от кръв и сълзи. Та това е най-трагичното време в историята на човечеството и на България - двайсетият век. В книгата като във фокус то се отразява в село Сумер и околните села в Северозападна България.

Трифон Михайлов с детство, юношество, младост е свързан с това време. Той е в него и обратно. Всичко чуто, видяно, преживяно е минало през сърцето му. Той не може да не напише тази книга, книгата на своя живот. Той не може да не изпълни своя висш патриотичен и човешки дълг - да разкаже истината, особено на младото поколение, за времето, то е манипулирано с нагли цинични лъжи. За двадесетия век, за Първата световна война, за Септемврийското въстание, за фашизма, за антифашистката борба, за 9 септември, за социализма, за така наречената демокрация книгата „Времена” е автентичен, разтърсващ документ. И за да ни го поднесе, авторът, макар и с проблем на Николай Островски с неговата „Как се каляваше стоманата”, проявява изключително мъжество, воля и любов, талант, за да ни даде тази гореща книга.

Тя няма традиционния сюжет и композиция. Сюжетното действие тече, завързано за протичането на времето, където всеки час, ден, седмица, месец са свързани с конкретни паметни случки и събития, с десетки конкретни имена, с живота и смъртта, с подвиг и предателство.

По-скоро това е сборник от по-къси или дълги хроники, всяка от които приличат на малки повести. С тях се попълва пъзелът на народния, на селския живот. Това задържа вниманието на читателя. Той не спира по средата, а бърза да прочете и следващата гореща страница. Разбира се, доцент Михайлов е талантлив белетрист. Свидетелство за това са разказите „Волга, Волга”, „Разстрели” с техния драматизъм. Който иска да разбере характера на фашизма, нека прочете тези разкази и да даде отпор на отрицателите.

Авторът не отминава нито една случка, събитие, произшествие, било трагично, било комично, било интригуващо: кървавата септемврийска вакханалия, масовизацията на ТКЗС, бомбардировките на американските и английски летци над София, Враца и др. Навсякъде той не се поддава на фалшив възторг или тенденциозен садизъм.

Не скрива извращенията при кооперирането, но и лакейничеството на българските демократи пред новия голям брат и затова не обелват нито дума за десетките убити през време на бомбардировките от американците, на големите разрушения. А когато се подхвърля идеята за паметник на загиналите американски летци, това е връх на наглостта и цинизма. Той заклеймява най-големия двуличник на планетата, неизменния антикомунист (титулуван като голям политик) Чърчил, който с патологичната си омраза към българския народ тръгва да му отмъщава.

При премиерата на книгата емоционално изказване направи небезизвестният Иван Иванич. Той не се съгласи с направените изводи и заключения от книгата от рецензента (моя милост). Въпрос на лично мнение и убеждение. Но ние не можем да не се съгласим, че точно такива внушения ни прави самият автор с цялата си книга.

Авторът не отминава и посещенията на цар Борис в село Сумер, в родната му къща, в кръчмата на дядо му. „Глупавият” народ според Фердинанд проявява нужното уважение и почит към царя, като му внушава, че маската му на добър народен цар трябва да е неговата същност, а не другата - на палач и убиец, в името на когото клаха народа, както и турчин не го е клал.

Главен герой във „Времена” се очертава бащата на автора - отец Михаил. Той е с възрожденска същност, носител на добродетелите на Паисий, Софроний, Викенти, Бозвели, поп Андрей и др. И то в най-кървавото време, когато се изисква смелост и дързост, твърдост и безстрашие пред смъртта, готовност за саможертва в името на правдата, истината, свободата, спасението на хората. Отец Михаил непринудено поражда у нас искрено преклонение и благодарност.

Наследството от него се проявява и в неговия син - доцент Михайлов е талантлив писател, родолюбец, хуманист, реалист, философ, голям специалист-откривател като лекар.

На читателите препоръчваме горещата му книга и очакваме втората с обяснимо нетърпение, защото и тя, уверени сме в това, ще бъде написана от доцента с кръв от сърцето му.

Трифон Михайлов, „Времена”, Враца, 2011 г.