Цветан Илиев

Но как ли да изсъхнеш сред хербарий
или да тънеш в мрака на архив,
щом в тъжно време нашата България
изгаря гибелно на огън жив?

Защо ли експонатите в Музея
ще глъхнат сред мъртвешка тишина
с камбаните на двете епопеи
и ехото на не една война?

А славата, честта, дори позора
при пълна зала и шумящ площад,
ще трябва да са до слуха и взора
на всеки - млад и стар - във тоя град.

От миналото и от настоящето,
от бъдещето, с вяра в чудеса,
ще трябва с теб дори в незрящите
да палнеме възторг или сълза.

Това е страшно трудно. Аз болея.
И ти не спиш у мен до сутринта.
Знам: с теб самоубийствено живеем…
Дано поне сме живи след смъртта!