Цветан Илиев

На „историчката”, която смята Баташкото клане за мит.
Не споменавам името й, за да не оскверня, както казва дядо Вазов,
песента си.

За първи път най-тежка дума няма
да изрази гнева ми накипял
и не към някой гамен, а към дама,
която кой поет не би възпял.

Но тя с очи е сляпа за дръвника,
от който кръв се лее на поток,
клане, не вършено дори с добитък,
с проклятие и към самия Бог.

Не чува как за помощ още вият
бащи и старци, и деца, жени,
сред тази варварска вакханалия,
сред черквицата с кървави стени.

Тя може би не ще се разтепери,
нагази ли в коси и кости с крак,
като потресените репортери,
долитнали в злочестия Батак.

Такъв позор, падение на дама,
ще срещнем рядко в някой календар.
И гробът даже вместо с кръст и камък,
с бодили ще расте над тази твар!…

2007