Цветан Илиев

***

В памет на мама

И тъй, доживях сребролюбци и време
да върнат живота в оная голяма
неволя, която до гроб с анатема
аз все ще чумосвам…
А МАМА Я НЯМА!

По себе си вярващ в човека все още,
аз жертва съм лесна, ограбен с измама.
И треска тресе ме в безсънните нощи
с излъгана вяра…
А МАМА Я НЯМА!

Сред толкова пот и сълзи, и синкопи
инфарктна е моята кардиограма
с ъгли и зигзаги, с вълни и въртопи,
по змийски вкълбени…
А МАМА Я НЯМА!