Цветан Илиев

Пред нас е второто издание на книгата на Славко Григоров „Чипровски край - легенди и истини”, допълнено с нови исторически данни. Без стеснение ще кажем, че това е една забележителна книга. Нашето време с дефицита на истини, на патриотизъм и родолюбие, с престъпни прекроявания на историята се нуждае повече от всякога от такава книга.

Чипровското въстание, Чипровския край, Северозападна България с цялата си панорама се оглежда в книгата. Родолюбието на Славко Григоров е пословично. Именно то е силата, стартът, тласъкът на неспокойния изследователски дух на писателя да тръгне по дългия път на историята. Забележителен е неговият маршрут - Куманово, Скопие, Копрен, Солун, за да си измие ръцете в Егейско море и да се снима до Бялата кула, която почервенява в робските години от българската бунтовна кръв.

Като един апостол, като един Паисий той търси, той се рови в библиотеки, събира като пчела истини и легенди, съхранени в народната памет, за да превърне своята книга в един пантеон.

Ако историята хваща „контурите само”, както казва Вапцаров, Славко Григоров отива много по-далече - той показва събитията в целия им борчески, мъченически и трагически аспект - кланета от турците, вериги и забиване на кол, бягство и изселничество с паметни раздели, плач и сълзи, герои и подвизи, кървави битки, тоест разравя живота и нека да замирише.

По тоя начин той запълва пъзела, в основата на който е „пиянството на един народ” според Вазов, характерно и за Чипровския край, и за цяла Северозападна България. Затова наред с Чипровското въстание, венец на борбите, авторът говори и за въстанията и бунтовете в Ломско, Видинско, Берковско, които са били все в сянка на фона на легендарното Априлско въстание и Руско-турската освободителна война. Това е безспорно заслуга на автора, заради която той има нашата адмирация.

Ако историята е посочила само пътьом и мимоходом имената на български войводи, хайдути, герои от далечното и близко минало, за да се попълни една статистика, като например Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Михаил Станиславов, Лука Андрейнин, Кръстьо Рогачкин, Роко Звънара, Карпош Войвода, Коста Войвода, Точо Войвода, Страхил Войвода, Деяна Войвода, Поп Мартин, Ангел Войвода, Вълчан Войвода, Хайдутин Велко, Върбан Пенов - Белимелеца, Дядо Лилчо - кнез на Чипровци, и др., както и неизвестни имена на турците татари, на политически фигури, свързани с мъката и борбите на нашия народ за свобода, то авторът се потопява дълбоко в тяхното мъченическо и борческо битие, в жестокостта на поробителите, за да прозвучат у нас стиховете на Ботев „какви е деца раждала, ражда и днеска българска майка юнашка”.

Чрез техните образи той ни изгаря с изключително високата температура на историческото време, свързано с дълголетни борби за свобода. Разбира се, Славко Григоров отделя внимание и на ония фактори, които трябваше да бъдат съпричастни на жаждата на нашия народ за свобода.

Имам предвид надеждата, вярата, молбите към Австрия да помогне за нашето освобождение, без да скрива и коварството, и лъжата.

Тъй като е трудно да се изчерпа цялото историческо богатство на книгата, ще посоча, че тя се състои от осем отделни части и една притурка с характерни заглавия: Робски години; Славното хайдушко движение; Въстание в Чипровско през 1876 г.; Потомци на чипровчани; Исторически местности; Памет за миналото; Из фолклора на края за събития от историческото минало; Събития, случки, герои, подвизи и жертви. Разбира се, писателят хвърля и един поглед върху най-новата история. Пише за Зарковата размирица от 1944 година и за партизанския отряд „Христо Михайлов”.

Апелира за признателност и благодарност към Захари Вачов, командир на чета „Иван Бобанов”.

В книгата писателят е отделил и достойно място за любимата си тема - Чипровската Света Богородица като опора, надежда и вяра на народа за спасение и освобождение.

Книгата е обогатена със значителен снимков материал - на Богородица, на Георги Пеячевич, Петър Парчевич, Гарибалди, на паметници и манастири, на гробници и кули, на спонсорите на книгата и др.

Всичко това придава магнетизъм, който привлича читателя и го кара да не я оставя, докато не я прочете на един дъх и да почувства като българин онова невероятно патриотично чувство, което силно сгрява сърцето.

2012 г.