Литературен свят

Димитър Костадинов

Димитър Танев Костадинов е роден на 11.09.1948 г. в село Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област.Родовият му корен е от тракийци-бежанци. Прадядо му – Вълко Костадинов Вълков – е бил близък съратник с Апостола на вечното български време – Васил Левски. Получава средно образование в гр. Грудово (сега Средец). Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологически факултет към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, зам. директор и директор в различни степени бургаски училища. Самороден изпълнител на български народни песни. Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България. Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище “Фар” – Бургас и над 15 години председател на Литературнотворчески клуб към Дома на учителя – Бургас. След преподавателската си, научна и художественотворческа работата в Учителския институт “Христо Ботев” – Бургас от 1982 г., сега е преподавател в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. От 1983 г. година ръководи Литературнотворчески клуб “Христо Ботев”, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги. Има многобройни изяви с поезия за деца и възрастни, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, фолклор, етнология, психология, философия… Досега е публикувал монографии, студии и над 300 статии, рецензии и отзиви в специализирания и популярен печат. Участвал е в национални и международни конференции и в различни празници на поезията.

Издал е следните стихотворни книги:
За деца: “От Коледа до Коледа” (1991), “Шарошийка птичка” (1992), “Игрословна азбука” (1998); За възрастни: “Ти мислиш, че само сега си на небето” (1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА), “Насаме с нобелисти” (1995), “Небесни дихания” (1999), книгата-уникат само в 7 броя “Любовен унес” (2003), която, заради изключителния интерес от всяка възраст читатели към “хайку с български полъх”, излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г. Изключителен интерес се проявява и към книгите му “с български дух, с библейска и общочовешка философия“, озаглавени “Боголетни братя” (2004), “Светлина сияе” (2006), “Изгревна изповед (Отвъдни монолози на Асен Златаров)” (2008).

Автор и съавтор е на научните книги и учебни помагала: 1. “СБОРНИК от гатанки, пословици, поговорки, скороговорки, броилки, занимателни игри и викторини. Помагало за детски и начални учители” (1986, автор и съставител в съавторство); 2. “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации. Книга първа” (2003); 3. “Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори с Илия Буржев”. Поредица “Литературни анкети с автори за деца и възрастни”, Университетско издателство “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас (2003); 4. “Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов” (2003); 5. “Езикознание” (2004, съставителство и авторство); 6. “Преображения на детската душевност” (2005, съставителство и авторство); 7. “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации. Книга втора” (2005); 8. “Между делничното и метафората” (2005); 9. “Добротворната взаимовръзка “дете – природа” (2005); 10. “Извънморски и морски преображения” (2005); 11. “Природата в поезията за деца на Петя Дубарова” (2005); 12. “Четирисезонни кодировки” (2005); 13. “Христоматия по детска литература. Част първа (Български фолклор)” (2005, съставител в съавторство); 14. “Христоматия по детска литература. Част втора (Българска и чуждестранна детска литература)” (2006, автор, преводач и съставител в съавторство); 15. “Студии и статии по литературознание и детска литература” (2007, автор, съставител и пресътворител)… Превеждан е на руски, английски, френски, италиански, испански… Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици. Член е на Съюза на българските писатели, който съюз е основан през 1913 г. от Иван Вазов, и член на Съюза на учените в България. Умира на 25 март 2022 г.

Публикации:

Поезия:

ПРОЛЕТ В БЕЛИЛА/ брой 9 май 2009

ПРОШЕПНАТО ОТ СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ/ брой 29 май 2011

ХРИСТО БОТЕВ/ брой 30 юни 2011

МЕЧТАТА МИ НЕБЕСНА/ брой 34 ноември 2011

КЛОШАРЯТ/ брой 36 януари 2012

ПРИКАЗКА ЗА ЛИСТЕНЦЕТО/ брой 37 февруари 2012

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР/ брой 40 май 2012

НАРОДНАТА ПЕСЕН/ брой 109 септември 2018

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИК/ брой 116 април 2019

СЪРДЕЧНИЯТ ЧОВЕК/ брой 117 май 2019