ПРОШЕПНАТО ОТ СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
ПРОШЕПНАТО ОТ СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Когато нивите погледнем - за посев разорани -
и книгите със божи букви във Словото събрани,
разбираме какво е Радост - и Мъдростта какво е.
И въздухът край нас е светъл, крилат и сладкопоен!
…Лавини има във Живота, щом има снежни върхове
и щом със риска в нас живеят съмнения и страхове.
Морално е да можеш с Мъдрост врага си да сразиш:
Езикът е пчелинов кошер - реда да отстоиш.
Теглото не е гръм небесен, а страх и овчедушие…
Обогатеният с Наука не може да е равнодушен…
Добро ли искаш да даряваш, ще има и страдания…
Избавяй се от зли езици с борба, но не със оправдания…
Йерархията е надхитряне… ДУХОВНОСТТА Е ВЪЗСИЯНИЕ!
1981, 1991
ИЗПОВЕД НА УЧИТЕЛИТЕ
Да сме обречени ли?!
СЛОВОТО е вечно -
обречено е То на нас!
Приплясква СЛОВОТО с крилете крайречни,
небесно ни възнася
със къщовен глас!
И ний летим към Слънчево Доверие,
в Дъждовно Плодородие се къпем…
С Дъга Божествена достигаме до дверите
на Рая!
А медоносно-тръпни
дочуваме гласчета на Деца
да ваят със Душите си на Птици
неземно-земни Приказни Слънца!
…И СЛОВОТО -
със Слънчеви Зеници -
превръща
в Птици
нашите Сърца!
1974
ЕЗИКЪТ МИ РОДЕН
И да зная и много чужди езици,
не се отказвам от родния!
А родният е като прелетна птица -
Той може със мене света да изброди
и пак да остане до гроба ми верен
на мисли и чувства, и на поверия,
с които живея живота си земен…
Той може и нейде в живота небесен
да спомня за празнична песен,
да спомня за школския звън лекокрил,
да спомня, че бил съм и дързък, и мил
към мило момиче, с което съм тичал
през горските вени от Слънце огрени,
край морския плисък под гларусов писък…
Той може със майчина ласка да нежи
страдалчески мисли и светли копнежи!
Той може със бащинска силна десница
завет да ми връчи с крилете на птица!
…ЕЗИКЪТ МИ РОДЕН!
Със божи послания
на всички народи душевните рани
лекува със ПЕСЕН КОСМИЧНА - и знае,
че само със Обич се стига до Рая!
1971, 2004
