СТИХОВЕ КРАЙ МОРСКИ ПЛИСЪК ЗА ДЕЦА БЕЗ ПЛАЧ И ПИСЪК

Димитър Костадинов

МИРАЖ НА ПЛАЖ

Питам мама да ми каже
виждала ли е миража.
Тя със плажен крем се маже
и си прави плажа.
Мълчаливо се изтяга,
мълчаливо мижи.
Нито после, ни веднага
има мои грижи.

- Мамо, виждам сред морето
сладолед голям.
Ето, стига до небето –
не със тебе, сам го ям!

Мама вади портмонето,
без да се нацупи.
- Сладолед ли? Ето, ето –
и на мен да купиш!

СЛАДОЛЕДОХАПЧО

Слънцето ме гледа,
а пък аз му мижа…
Гледа сладоледа,
а пък аз му мижа.
С пръсти слънчелъчи
до мен се изпъчи.
Вече аз не мижа,
но си имам грижа.
- Слънчо, мълкохапчо,
сладоледохапчо,
ще ти щипна бузката –
че ми цапаш блузката!

НАДПРЕВАРКА В ПАРКА

Гледам: батковци големи
във ръка с цигара.
Няма кой да им я вземе,
няма кой да им се скара.

Както на разходка крачат
по алеите през парка,
пушат нервно, кашлят, храчат –
що за надпреварка?!

Що за надпреварка, щом
в парка гълтат зла отрова.
Паркът е Природен дом,
въздухът – храна готова!

Ех, че мода образцова –
лелки с бебешки колички
и те гълтат зла отрова.
Щурави привички!

МИДКИ И ОЛИТКИ

Мидки и олитки
сбирам край морето.
Във водите плитки
има. Ето, ето –
тласкат ги вълните
чак до пясък сух.

Шепота им чух:
“Ние сме порасли
покрай водорасли
на скали подводни
и сме многородни.

Бури страховити
брулят ни скалите.
И сега сме – ето –
вънка от морето…

В шепи твои – знай –
ти ни опознай.
Направи от нас
с приказен захлас
за морските птици
чудни огърлици,
за деца и майки –
приказни мозайки…
В шепи твои – ето –
ние светим, светим!”

ВОДАТА

Вземам я във шепи, а пък тя изтича.
Може би Водата мене не обича?!
Мене ли? Навярно с всички е така.
Тя не се задържа в моята ръка.

Казват, че се ражда в планина висока.
Бърза – бистроока тръгва със потока.
Тича, тича, тича – на сърна сестрица –
пъргава, игрива горска хубавица!

Щом полето стигне, кротко хубавее –
с много като нея във река се слее.
А в реката бавна – мъдра като леля –
стига до морето за една неделя.

Стигне ли морето, тя безкрайна става,
става величава, става мъдроглава
и езици учи в не една държава!

ГЛАРУСЧЕ

Гларусчето плаче
горе на комина –
майка му за рибки
рано пак замина.

Ала то се сърди,
дращи, вика, писка –
с мама на морето
да отиде иска.

Майка му да хваща
рибки и скариди,
а пък то да сбира
охлюви и миди.

Че желае много
с тях да си направи
сребърни и бързи
маратонки здрави!

РАЧЕ-КРИВОКРАЧЕ

Уж напред и уж назад,
ала все накриво крачи
Раче-осмокраче, Раче-кривокраче.

Виж – отпред си има щипки –
да си хваща дребни рибки.
А отляво и отдясно
с четири крачета криви
прави ходове лъжливи,
щом попадне то на тясно.

И направо криво крачи
Раче-осмокраче, Раче-кривокраче!

ЛЕТЕН ГЛАРУС

Летен гларус в мен се вглежда
и започна да нарежда:
- Кой със майка, кой със татко,
дремете на плажа сладко.
Греете се до насита,
гмуркате се във водата.
Ала никой не ме пита
как си храня аз децата.

Как ли? С рибки щуравелки,
щуравелки, вълнострелки,
дето скачат дяволити
над вълните вълновити.
Но това не им достига –
всяко мига, мига, мига,
вдига врява чак до Бога.
Аз ги вдигам по тревога.
И във залезна прохлада –
без да чакаме награда –
на отпадъците ваши
(никой да не ни подплаши),
почваме оборка спешна,
безпогрешна и успешна…

Грижим се за плажа ваш
с многолетен летен стаж!

СРАМ

Мама вечно е заета
с някакъв балет.
С баба кретам до морето –
никакъв късмет.

Баба не умей да плува,
на брега се плиска.
Недовижда, недочува –
за ръка ме стиска.

Вече цели две недели
баба с врели-прекипели
все ми бъбри нещо.
И ми става по-горещо.

Искам по-навътре само
мъжки да се гмуркам.
Срамно е в море голямо
само да цапуркам!

НАШИЯТ КОМШИЯ

Нашият комшия чичо Юда
има във очите сякаш слюда.
Право във очите той ме гледа
И с усмивката си кривогледа
бързо ми стопява сладоледа…

Прави тикове едни такива –
котка сякаш дебне мишка жива…

Вчера, щом ме зърна да държа пари,
с погледа си щеше да ме изгори!
А ръцете му треперят – взе да пуши –
и издува бузи като свински гуши!
Святкаха очите му – мълнии дъждовни –
гръмнаха към мене със патрони ловни!

Ако аз съм малко по-страхлив,
щеше да избухна като взрив.
Но нали съм лъв безстрашен и наперен,
питам:
          - Чичо Юда, що си начумерен?!
Чинка Юдовица с люто ли те храни,
че така си гневен като девет врани?!

Нищо не продума той – нанейде се запъти.
Не ръце размаха, а разбойнически пръти!

ПОКРАЙПЛАЖЕН ВЛАК

Влакът – господинчо важен –
скорост намали край плажа.

Машинистът – със мустаци
като щипките на раци –
издължи се, врат протяга
и с очи към плажа бяга.

Тука влакът няма спирка.
Машинистът взе да свирка
с влаковата остра свирка.
Мама бута тате с лакът:
- За нудистки свири влакът.
Сигурно е стар ерген,
щом е толкоз подлуден.

А учуден, тате рече:
- И луд влак ли има вече?!

Машинистът с влак изсвири –
със очи нудистки дири.
Но нудистки вече няма –
те в акъла са на мама!

Влакът свири, влакът свири
с машинистки очни дири.
Машинистът – той, горкият –
хили се с мустак до шия!

КАКВО МИ СЕ СЛУЧИ С МОМИЧЕ И КУЧЕ

Вчера край морето бях.
И видях
куче да се къпе във Морето
и глава да вдига към Небето.

Малко после на брега връстничка моя
галеше домашния си пес.
А трептеше над вълните зноя,
от Небето падаше с адрес.
Със адрес – прохладното ветрило
на Морето с вечния си ритъм.
Кучето – изкъпано и мило –
право в мене гледа и ме пита:
“Ако искаш – мога да ти кажа
точно как се плува за отмора.
Зная, че баща ти – много важен –
няма време с тебе да поплува.
Бизнес, дивиденти, документи
и потайни спекулни игри…
Възрастните са големи менти –
съвести търгуват за пари.

Ето моята стопанка – с нея
аз ви запознавам. И от днес
ще се гмуркаме в Морето, ще лудеем –
плажът ще е нашия адрес.
Който иска, да ни търси тука
тримата – приятели добри.
И от нищо няма да ни пука.
Алчнооките са фукари.
Уж ги гледаш – важни, делови.
А във къщи – троснати и вкиснати.
Ако за носа ги уловим,
“бух!” – в Морето – и ще са усмихнати.
И ще са усмихнати, добри –
и плувци като домашни кучета.
Ний ще станем техни фукари,
те на нас – деца за всеки случай…

Хайде, гмуркаме се – няма време!
Седем стила плуване ще учим.
Алчнооките са страшно племе…
Морски вълк съм – нищо, че съм куче!”