Димитър Костадинов

КЛОШАРЯТ

Като куче озъбено потреперва, горкият -
гълта гъби изхвърлени и пияна туршия…

Лашка празни кутии - търси нещо запазено:
от кого да се крие - всичко в него е сгазено?!

Шашва близки, роднини - вече всички засрамил.
А небето - пак синьо е, а пък изгрева - пламнал…

Рие пак със познати - кофи, пълни със всичко.
Ясно - пак ще изпрати нещо в шепи на птичките…

Тъмна нощ пак се кани да го прати в шубраци…

…По ръцете му - рани, а в крака - котараци
мъркат кротко и топло. И заспива и той…

             …Боже, колко ли вопли
             екват в този покой!

1992, 2012