ПРИКАЗКА ЗА ЛИСТЕНЦЕТО
105 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ (28.ІІ.1907 - 15.ІІІ.1979)
На Емилиян Станев
Една сърничка ми прошепна:
“Момченце ли?! Листенце трепна -
излитна то в безкрай небесен,
люля звездите - и понесе
из чуден приказен безкрай
яснеене на лунен Рай…”
…Надежди имат си звездите -
сияят, скачат и се питат:
“Сърничката къде е скрита?!”
Сърничката добре ги чува,
тъгува и не се преструва
и нежно рече на звездите:
“Аз всичко виждам със очите,
аз чувам всичко със ушите…
На вас - звездите мили - пратих
едно листенце чудновато…
Ще ви разкаже то на всички
за веселите горски птички -
в гората те донасят слънце,
а за дечицата си - зрънце:
и не едничко зрънце, не,
а колкото за сто коне…”