Из подготвената за печат книга “ПРИЛИЧАМ АЗ НА ДОН КИХОТ”

Димитър Костадинов

ПРОЛЕТ В БЕЛИЛА

Бяла-бяла-бяла БЕЛИЛА –
слънчева, нежна и свежа!
Тука си имам и радост, и сила –
къща рождена ме нежи!

Към “Гергьовдена” весел се качвам!
Хълмът висок е – и с песни космични
мога от изгрева, та чак до здрача
даром да сея космично обичане!

Цъфнали хълмове – не, не – дървета! –
с облаци бели играят хоро!
Песен запея ли, целият светя –
изгревно грейвам все за добро!

Мама е нейде далече и близо –
и на гласа ми приглася…
Тати зад билкови храсти излиза –
прави гласа ми още по-ясен!

…Бяла-бяла-бяла БЕЛИЛА –
мое Рождение вечно!
Тука ме милва с радост и сила
в Обич дарено Богосърдечие!

ЗВЕЗДЕН ДЪЖД

Съзвездия се ръсят над гората,
гората от съзвездия сияе!
А може би това е богосвята
въздишка от омаята на Рая?!

Човекът земен звездно все мечтае
и съзерцава тайните небесни,
по звезден дъжд гадае урожая
на Чувствата Любовни – и замесва
годежна пита и сватбарска пита:
любовен мед по Изгрев да опита
с годежна пита и сватбарска пита…

А нейде из Душата му отеква:
“От памтивека на Човек е леко,
щом ангелски над дяволи полита!”

ИЗНЕНАДИ

Цъфнало дръвче ме радва с аромат и звън пчелинов!
А от ехото на брадва погледът ми стине…

Рилски езера ме вдигат в мислите на Бога!
А дрънчене на вериги мръква ми възторга…

Изгревите над морето албатрос ме правят!
А светкавица ли светне, сеща за въртопно давене…

С песен на любовни птици влюбено момиче гушвам
и под жужнали лозници богоблаг съм и радушен.

…Благовея в Одисея с дъгодъждие поръсван!
Искам, зная и умея с изненади да възкръсвам.

И е нежно, и е светло във Душата ми крилата –
Любовта не е рулетка, а е Медоносен Вятър!

ПЧЕЛИНОВ ДЕН

Любовно се прегръщаме. Роса
сияе в миглите на слънчогледи!
Над билките на твоята коса
с упойващо жужене съм приведен!

Жужи кръвта ми! От какви лъчи
изтръпват пръстите на ласката?
Петли запяха с влюбени очи,
с криле изръкопляскаха!

Жужи кръвта ми, целият жужа!
Любовното ни чувство не е маска,
илюзия не е, не е лъжа.
И изгревът светлее като праскова!