Димитър Костадинов

ВЕСЕЛА ЕКСКУРЗИЯ

Пей, човече! Пей, че вече
Пейчо вече пее.
Пей, човече! Пей, че вече
с Пейчо лесно се живее.

Пей, човече! Пей, че вече
птици ни отпяват.
Птиците не са далече:
ей ги - в гъстата дъбрава!

Пей, човече! Пей, че вече
пеят и деца, и птички.
Чуваш ли ни отдалече?
Веселим се всички!

ЧИК-ЧИРИК!

Аз съм весел Веселушко -
аз съм весело момче:
Веселушко-Добродушко -
и подсвирквам на врабче!

А врабчето ми приглася
чуй ли моя весел глас:
„Смръщените не понасям -
весел веселяк съм аз.

Хващам се на бас със всички -
всички смръщени деца,
че ще ги направя птички:
птички с весели сърца!

ЯК ЮНАК

Спъне ли ме някой с крак
и ми каже: „Хей, слабак!”,
слагам палец във устата
както свирка от върбата.

И надувам бузи - чак
ален ставам - сякаш рак!

Палец десен, палец ляв -
също камък аз съм здрав!

Но надувам пак и пак -
тъй се става як юнак.

Ако нещо пък… не става,
грабвам гирите тогава!

ГРЕШКА-СМЕШКА

Вчера в двора край стобора
мярна се мишок-гризан.
Страшен бе като глиган!
Бързо схруска за закуска
сънения дебелан -
мързелан-котаран.
И се скри зад куп дърва,
вярваш ли в това?

Щом не вярваш, щеш-не щеш,
ти жумиш, а ние - беж!

ПЧЕЛАТА

Унесена в труда нелесен
с мелодия на нежна песен
докосна цъфнал гръмотрън
и звънна нежно: „Зън-зън-зън!”

Видях я - и мълчах, мълчах…

Дори на сън, дори на сън
сега дочувам сладък звън:
„Зън-зън-зън, зън-зън-зън!”

На Слънчо нежната сестра -
най-работлива и добра -
живее в мене и ме води
през радости и през несгоди!