Димитър Костадинов

ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

(Отвъдни прозрения на Св. Евтимий ТЪРНОВСКИ)

Ето я Планината на моето упование -
виждам дървета и птици, елени и ручеи…
Тук се крием от кърваво робско страдание -
и вглъбено мълчание на Мъдрост ни учи…

Милостива е Странджа. Търновград е заробен.
И е ясно на всички - идва време злокобно:
и размърдва се страшното и във утробите!

…Тук се крием от кърваво робско страдание.
Ъгловати и тъмни пещери ни прикриват.
Робска участ - но в Душите ни
никой не може да хване
на нашето племе извечния Изгрев!

…О, Съдба на окаяни и на светещи Мисли,
Висшемъдрие има и във робската участ!

Сив сокол се извива над върхари - и висва
като знак на Спасение: и това ни се случва -
из горите на Странджа и смъртта си да слисаме…

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

(Отвъдни прозрения на ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ)

Пак ли се срамиш, българско чадо,
да се именуваш БЪЛГАРИН?!

Хитреци иностранци - стари и млади -
скришом те мразят върло,
И ти надуват главата до спукване -
уж са грижовни за тебе.
Лесно се правят лисичи пролуки -
ехидни тунели разклащат и хребет…

Нужда от чуждото имаме колкото
да се надхитряме…
Но идва Болката
адовогрешна и смешно-тъжна -
раните зейват от свои оръжия…

…Съмне се Времето - сами си го мръкваме.
Крием си Семето, с което сме пръкнати…
И се проклинаме със чуждо имане!