Димитър Костадинов

Харесван, не харесван - гроб си няма,
роднина е със птиците и вятъра…
И тръгва вредом тайната измама:
“Съзнанието на душата е във буйни кратери…”

…Тревожно време - време на предатели,
увълчени към майки и приятели.

…Борбата е започнала отдавна
обстрелват се тела с душевни рани…

Тревожна е и люта е измамата -
ехти като куршумен залп във рамото.
Върхът докоснат - с него ще се проснеш
потънал в нищото, прострелян и разнищен…
…Ехтят деретата… И равнините - също…
Туптят сърцата в родните ни къщи.

Кой би повярвал, че го няма Ботев?!
От връх на връх лети! Той няма да загине,
додето гордо пушат родните комини!

…До де Земя се грее със вековечно слънце,
а в майковина зрее хлебородно зрънце
върховен бунт ще свети в Душите на поети!