Димитър Костадинов

Из „Отвъдни прозрения на велики българи”

Който няма Съвест, той не знае и вина какво е.
Във съня си и наяве все повтаря: „Всичкото е мое!”
Ехидно се присмива на бедняка -
ще го стъпче като мравка.
Ледено - сърцето му. Не може на Дете
и на Пчела да се порадва.
И Душата си той мъкне озлобено - като брадва…

Чучур от чешма вековна няма да го спре -
няма и във Мъдрост да се вслуша…

Който е без Съвест, озверено
всеки с вълчи нрав ще изтърбуши!
Огън под петите му гори,
а се прави, че е богоравен.
Вечен иска той да бъде - но отишъл в гроба
даже близките ще го забравят…