Добрин Василев
Добрин Тодоров Василев, български писател, театрален критик и историк, преводач, учен, краевед, библиограф, общественик, е роден на 12.04.1893 г. в град Шумен. По майчина линия е внук на известния революционер Димитър Матевски. Другият му род е от Котленско и е род на потомствени духовници и книжовни лица. Завършва класическа гимназия в Пловдив, завършва право в Софийския университет, специализира история на изкуствата и литературата в Германия. Уредник на Варненската градска общинска библиотека (1928 -1941), неин директор (1942-1953). Работил е и като съдия във Варна, служител в Търговско-индустриалната камара, драматург на Варненския театър (1935-1938), лектор по история на изкуството. За пръв път печата през 1911 г. в юношеското списание „Зеница”. Сътрудничи с разкази, литературна критика, преводи, отзиви за художествени изложби и др. на списания „Морски сговор”, „Бисери”, „Знание и труд”, „Светлоструй”, „Гребец”, в. „Завой”, „Заря”, „Варненски новини”, „Варненски общински вестник”, „Варненски вестник на вестниците”. Автор на шест белетристични книги: „Към отсрещния бряг” (повест, 1923), „По загубени пътеки” (разкази, 1929), „Клетва” (повест, 1931), „Тресавище” (повест, 1935), „Лодка” (повест, 1940), „Панаир” (разкази, 1941) и множество статии. Изследвания: „Кратък курс по история на изобразителното изкуство”, „Българските читалища” (1939), „Кратка история на Варна”, „10 години културно-просветно читалищно дружество Варна - 1926-1936 г.”, „Кратък исторически очерк на Варненската градска общинска библиотека” (1933), „История на българския театър от древността до наши дни. Приноси и материали” (1942). Превежда на български език пиеси на Франтишек Ленгер („Преобразяването на Фердиш Пиндора”, 1935), Джордж Ленокс („Бял люляк”, 1935), Рене Фошоа („Жената със зелените ръкавици”, 1936). Превел е още романа на Виктор Маргерит “Любов и отмъщение” (1926), на Виктор Тепляков „Писма от България”, издаден в Москва през 1833 г. (1928), „Потъването на „Тремолино” на Джоузеф Конрад (1932), „Морски разкази” на Клод Фарер (1931) - последните две издания на БНМС и др. Член на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските писатели, на Дружеството на варненските журналисти (1925-1940). Псевдоним: Д. Стидовски. Умира на 11.02.1957 г. във Варна.
Публикации:
Проза:
РАЗРЕШЕНАТА ЗАДАЧА/ брой 85 юни 2016
ОЧИТЕ НА МОРЕТО/ брой 103 февруари 2018
ЗАВРЪЩАНЕ/ брой 111 ноември 2018
МАЛКИЯТ КАПИТАН/ брой 112 декември 2018
Публицистика:
БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАЛИЩА/ брой 82 март 2016
БЕЛЕЖКИ ЗА ИЗКУСТВОТО / брой 87 септември 2016
ПАЗЕТЕ КНИГИТЕ!/ брой 100 ноември 2017
ВЕЧНИЯТ ИЗВОР/ брой 101 декември 2017
МАЛЪК СПОМЕН ЗА ПАНАЙОТ СТАНЧЕВ-ЧЕРНА/ брой 110 октомври 2018
СТАРИНИТЕ НА ВАРНА/ брой 113 януари 2019
ДРЕВНИЯТ ТЕАТЪР/ брой 129 юни 2020
СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ТЯХНОТО ИЗВЪННАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ/ брой 133 декември 2020
История:
СРАЖЕНИЕТО/ брой 92 февруари 2017
Критика:
КИРИЛ ГРИВЕК - „МОРЯЦИ”/ брой 84 май 2016
П. А. ШИШКОВ - „ПЕСЕНТА НА МОРЕТО”/ брой 104 март 2018
„МОРСКИ ПЕСНИ” ОТ ДИМИТЪР ДОБРЕВ/ брой 106 май 2018
КРУМ КЪНЧЕВ - „НАШЕТО ЧЕРНО МОРЕ”/ брой 109 септември 2018
„МОРЯК” ОТ СТЕФАН СТАНЧЕВ/ брой 116 април 2019
„НА КОТВА” ОТ МАТВЕЙ ВЪЛЕВ/ брой 118 юни 2019
КОСТА ТРАЯНОВ - „ЧЕРНОМОРСКИ ЛЕГЕНДИ”/ брой 124 януари 2020
За Добрин Василев:
БЪЛГАРСКИЯТ МОРЕЛЮБЕЦ/ автор: Радка Пенчева/ брой 39 април 2012
