Добрин Василев

П. А. Шишков, „Песента на морето”. Повест, София, 1935 г. изд. „Българска книга”

Най-старият от нашите писатели, които включват в своето творчество морето и живота на моряците, Петър А. Шишков е и най-плодовитият от тях.

Издал е вече 8 книги все със сюжет из морския живот и това е, и за бедната българска морска литература, и за българското море - много нещо, вън от това, че и страниците на сп. „Морски сговор” често дават негови разкази.

Последната повест на Шишкова „Песента на морето” носи белезите на всички по-раншни негови книги в стилово и езиково отношение.

Както и по-рано и тая книга е написана като дневник на моряк, който пътува дълго време и включва в това пътуване всички големи и малки преживелици, насочени да дадат вида на една фабула на белетристично произведение. Тая фабула е опростена и се движи по една линия на вътрешно развитие.

Като художествено съчинение повестта може да бъде тъкмо тука уязвена, но като морско художествено творение, не може да не се направи отстъпка в полза на по-дългите недраматични описания, без които не може да се мине, щом требва да се описват морето, вълните, бурите и пр.

Разбира се по-сложно ще бъде съчинението, ако фабулата е преплетена, разнообразена, нагодена да изтъкне някоя художествена, не само жизнена правда.

Но ние знаем, че в нашата литература морето е още в първичния стадий на обхващане и да искаме романи от рода на „Исландския рибар” или от тоя като романите на Пиер Бенуа, Братя Жак и Жером Тар, Д. Кер и други, е прибързано.

Можем да се задоволим сега само да отправим пожелание към ония, които сега пишат за морето и към ония, които в реда на еволюцията, ще пишат за в бъдеще, да имат предвид по-сложното фабулиране.

Книгата на П. А. Шишков е добър принос към нашата морска художествена литература. Онова, което бихме могли да препоръчаме, то е авторът да следи развитието на литературния ни език и да върви в ръка с неговите най-нови завоевания и придобивки. С това, в езиково отношение, книгите му ще спечелят твърде много.

Освен това време е да наименува частите на корабите с новите им български имена: те са вече създадени, преведени и не бива да се връщаме назад.

За уяснение може да се изброят само старите чужди названия, с преводите им на български, както вече авторът е сторил в началото на книгата.

——————————

сп. „Морски сговор”, г. 13, бр. 2, 1936 г.