Добрин Василев

Един наш историк казва, че когато Карл Велики в 9-ия век се подписвал само с отпечатъка на палеца си, както правят това неграмотните, т. е. е бил пълен варварин, нашият цар Симеон е бил обграден от учени и предадени на тогавашната наука хора и сам се е занимавал с писателство.

Това съпоставяне отнасящо се до една епоха, когато нямаше още европейска култура, както и самата Европа в днешния смисъл не бе още образувана, иде да ни посочи превратността на съдбата. Днес Франция, отечеството на Карла Велики е една от най-културните страни, а България считат за полудива страна.

Онова състояние на водачество в тогавашната цивилизация, която историята дава на малкия сега български народ, се дължи на ранната писменост дадена, улеснена и разработена от Кирил и Методия.

Тяхното значение не е само национално, то добива един общочовешки характер, който днес не се довижда понеже и самата България минава незабелязана във време на парад на културата.

Още повече значение има делото на двамата братя за славянството, което единствено чрез българската писменост се оформи като раса, като една езикова група, от голямото семейство на народите.

Руси, чехи, поляци и малкото, извънредно микроскопическо тогава племе на сърбите бяха пълни варвари, още по-диви, отколкото народът на Карла Велики.

Езикът на който за пръв път почнаха да пишат и четат не бе нито руски, нито друг славянски, нито старославянски, а същински старобългарски, същия оня, който те отричат и не признават именно за такъв - старобългарски - както това стана на научния конгрес на славянските езиковедци в Прага през 1929 год.

Ние гледаме на Кирила и Методия само като българи. Забравяме, обаче, че ний сме ги дали на цялото славянство и чрез това нашите на това неблагодарно и зле настроено днес към нас славянство заслуги са големи и че ний сме първите водачи на славянския мир.

Чрез Кирила и Методия в оная епоха ний можахме да се мерим с единствената тогава византийска култура във време, когато целият останал свят (с изключение на Китай и Индия) бе море от неизвестност.

Чрез Кирила и Методия се утвърдява българската култура, тя почва с тях. Тоя исторически факт не е само за да бъде използуван.

Трябва да го посочиме на ония, които са го забравили, да го набием в очите на ония, които днес ни отричат правото на съществувание.

Да го изтъкнем и да напомним, че ний имаме дял в градежа на общославянската и общочовешка култура и от друга страна да почерпим поука и сила от него, за да си изградим и ний като народ по-добро бъдеще, виждайки че имаме големи сили и възможности за сътрудничество с другите народи.

——————————

в. „Славянин”, бр. 41, 28 май 1931 г.