Добрин Василев

„Моряк”, стихотворна сбирка от Стефан Станчев, изд. на Б.Н.М.С. - Бургаски клон, 1935 г.

Стефан Станчев е един от най-надеждните и видни поети на провинцията, работещ вече няколко години и издал няколко стихотворни сбирки: „Поломена стрелка”, 1929, „Дружба”, 1930, „Тракийски песни”, 1934.

С най-новата си стихотворна сбирка „Моряк” той застъпва морски мотиви, морска поезия, толкова рядка в нашата художествена литература.

Живущ в Бургас, близо до морето, съзерцаващ всеки ден сините простори, долавящ всяко утро шепота или рева на морските вълни, призваният поет се вдъхновява непосредствено от пантеизма в морската стихия, чувствува я като живо същество, одухотворява я като поличба и откровение и така създава цял кръг от стихотворения, които образуват предлаганата сбирка.

Както почти всички наши поети, - нещо което изтъкнах в статията си за „Морето в нашата поезия” („Морски Сговор”, 1928) - и Ст. Станчев изхожда от първичния стадий на отношението към морето - пейзажа.

Не може и иначе. Пълното опознаване на морето може да се постигне само при дълго живеене на него, в качеството на моряк по разни видове кораби.

Но у Станчев морето се явява, макар и разглеждано и подслушвано в повечето случаи от брега, оживено, релефно изпъкнало, говорещо, символ на съдба и непосредствен живот.

Легендният и баладен елемент неминуемо се налага, и на тая основа авторът е написал „Несебър”, едно от най-хубавите стихотворения на морската ни поезия, изобщо, едно от най-хубавите в поезията ни след войната.

Не по-малко ценна в художествено отношение е и малката поема „Моряк”, сполучливо отражение на моряшката душа.

В същия дух са написани и „На път” и „Миражът ме зове” с тоя зов:

Миражът ме зове. Земя, прощавай,
печална майко, своя син прости!
Аз първата любов не ще забравя
и земните разплакани мечти.

Над живи бездни пламнаха огньове,
на Чайлд Харолд съдбата ме влече.
Разкъсвам земните, в ръжда окови,
и нека бъде туй, що Бог рече!”

С „Рибарска песен”, Черноморска пролет”, „Море”, „Св. Анастасия” и др. поетът закръгля своето дело на писател, който вещо и откровено, съчувствено и майсторски иска да изучи морето и да ни сближи с него.

„Моряк” е ценен принос към тъй рядката морска поезия у нас.

——————————

сп. „Морски сговор”, г. 13, бр. 2, 1936 г.