ОСТРОВЪТ
На Е. Б.
Голямата група от рибарски лодки бе навлязла далеч навътре в морето и се разпръскваше все повече в широк кръг, подобно на подгонено ято врабци.
Изведнъж на изток небосклонът потъмня, издигна се тъмният призрак на нечакана, приближаваща буря.
Лодките се насочиха по обратния път към залива. Лодкарите-рибари ругаеха бързото разваляне на времето и съжаляваха, че големият пасаж от тлъсти кефали им избягва.
Последна бе лодката на двама смелчаци. По настояване на единия - най-дръзкият, Цветолюб Новоселски, те се бяха отдалечили от четата, бяха навлезли много надалеч в морето и сега, при връщане, бяха изостанали най-назад.
Бурята приближаваше. За да използуват предветрието, което все още имаше брегова насока, двамата мореходци разгънаха платната до първия теглич.
Поривът на вятъра подгони лодката. Единът насочи малкия бял кораб точно към запад, а другият чевръсто обръщаше платното и кливера при повратите и с лягания, ту на лявата, ту на дясната стени, умееше да запази равновесието на малкото корито.
Но бурята настигна и се наложи сгъването на платната. Цветолюб светкавично ги сне и веднага легна на дъното, цял прострян по лъжегръбнака, за да даде тежест. Тъкмо в това време лодката изведнъж заседна, спря се на някакво високо дъно и се наклони наляво.
Мореходците видяха, че бяха налетели на неочаквана плитковина, непозната досега. На западния край се люлееха водорасли и малко зад тях се показваха острите връхчета на подводни скали, изкочили над повърхността.
Течението се спираше о тая плитковина и докато двамата другари оглеждаха подводната част на лодката, за да намерят някоя пробойна, крайните очертания на плитковината се изнасяха от някаква невидима, могъществена ръка високо над водоравнината. Те даваха вече изгледа на малък остров, растящ изпод водата.
Сигурни вече за живота си и за безопасната стоянка на лодката, двамата моряци разтваряха широко очи и поглъщаха все по-обхватно очертаващата се суша, на която по волята на съдбата те бяха изхвърлени.
След около четири часа бурята отвя, очерта се брегьт на континента. Двамата другари се върнаха към полунощ в града.
Цветолюб Новоселски се яви пред пристанищното управление и заяви за откритието. След няколко дни една служебна моторница отиде на новия остров.
Той се бе изписал чувствително на морската повърхнина. Най-високата му част - островърхите скали, които първи бяха се появили при бурята, стърчаха вече значително и плитковината бе се превърнала в суша, на която човешки крак можеше спокойно да стъпи.
Очарован и обнадежден, Цветолюб още същата вечер похлопа на малка вратичка в тиха улица на града.
Когато двете очи на младото чернокосо момиче се вгледаха в неговите, той пое ръцете на девойката и развълнуван каза:
- Ще ти съобщя нещо много рядко… Аз открих един остров.
Момичето се притисна о него. То се унесе и слушаше разказа на младия момък като сладостна мечта по нещо неосъществимо, като някаква древна приказка. Две сълзи се проточиха по бузите на Божана Славеева и паднаха върху ръката на новия откривател.
- Защо плачеш? - попита той нежно.
- Много ми е мъчно, тежи ми нещо на душата. Нещо кораводушно. Искам да избягам от тая къща, от тия лоши люде. Избави ме. Заведи ме на твоя остров.
Момъкът милваше бледото лице и свилените коси и мълчаливо предаваше чрез прегръдките своето съчувствие.
Дълго през нощта той не можа да заспи. Трепетни мисли го отнасяха с устрема на вятъра към далечни земи. Като ученик в прогимназията бе чел много романи за приключения по море и острови по океаните.
Кораловите острови бяха една от най-прекрасните му мечти. Ето сега, въпреки всякакви очаквания, всред морето, напук на всички познания, волята на всемира извади една малка рифова земя върху лицето на света. Провидението сложи ръка върху бедния рибар Новоселски и го направи откривач на остров, загъдъчен като тъмно минало и странен като някаква магия.
Мина се година и Цветолюб получи разрешение от граничните власти да проживее два-три месеца през лятото на островчето и да риболовствува там.
В едно свежо и бляскаво юнско утро той натовари на лодката си дребна покъщнина и дървен материал и заедно с Божана се отправи за острова.
Веднага след пристигането, двамата се заеха с постройката на малко жилище на най-високото място на островчето, току до островърхите скали.
Сръчен и бърз в работата, младежът в няколко само часа построи малка дървена барака и след това се зае да сглоби пристанче за лодката.
До вечерта всичко бе готово и когато изток потъмня, а далеч на запад залезният пурпур прибираше своите последни лъчи, Цветолюб седна пред жилището и с поглед обгледа ширното море и своето малко царство.
Той улови гальовно ръцете на момичето и се вгледа в широко разтворените тъжни очи. В тях се отражаваше безбрежието и тъмният блясък на морската вода.
- Доволна ли си, Божа?
- Да, Цветолюб. Ти ме избави от мащехата, ти ме взе за жена, много съм ти благодарна.
Двамата едновременно, всеки по собствен почин, се наведоха един към друг и устните им се сляха в сладка и гореща целувка.
Към края на юний морето изтърпя един от ония гигантски гърчове, които природата развръща и пуска разточително по земята, надсмивайки се над безсилието на човешкия разум и знание. Бяха дните на трапезундското земетресение. Черно море се разклати издъно.
Преди да се пукне огромният земен взрив, силни вихри набраздиха морската повърхнина. По западното крайбрежие те се обърнаха едва ли не в ураган. С несломим напън той налетя на новия остров и превърна от долу на горе дори и камъните.
С един удар от великанския разярен немирник бараката на двамата младоженци биде съборена и разтрошена.
Докато успее да излезе навън, една греда се строполи върху младата невеста. Тя бе се прибрала в жилището и бе се вдълбочила в кърпежа на една рибарска мрежа.
Втора греда я удари в темето и тя падна в несвяст. Една дъска се заби в лявото сляпо око и жената се сгърчи на купчина под грамадната тежест и издъхна със застинал на гърлото вик за помощ.
Цветолюб бе на другия край на островчето, където отърча да изтегли своя трал. Той не можа да издърпа мрежата, защото, когато се обърна, видя как бурята смете бараката. Върна се и се завтече към нея. Но бе вече късно.
Вълни започнаха да заливат сушата и газейки вече в наводнената песъчлива земя той стигна до жилището тъкмо, когато една голяма вълна повдигна строшените дъски на бараката и го повлече на юг. Изпод дъските се показа трупът на Божанка, после втора по-висока вълна го завъртя, трета го тласна към дълбочините и той изчезна във водовъртежа.
Цветолюб бе безсилен да улови тялото на своята любима. При това и неговото положение ставаше все по-опасно. Водата го заливаше. С големи усилия той се добра до лодката и изоставяйки всичко друго, отвърза я в крайния момент, качи се и гребейки бавно, но умело срещу и по вълните, след тричасова свръхчовешка борба със стихията, можа да слезе на песъчливия бряг под Змийския нос.
На другия ден той търси тялото на удавницата, но нищо не намери. Трупът изчезна и никой не можа да го извлече на суша и погребе на твърда земя.
Островчето остана потопено под водата. Стърчаха едвам само островърхите скали. За да се избегне засядане, пристанищните власти поставиха светеща и ревяща бъчва на плитковината. Тая бъчва дене се люлееше и крещеше със своята малка сирена, а ноще светеше като маяк, за да предпазва мореходците.
Цветолюб Новоселски постъпи моряк на парахода „Родина”. Като минаваше край малки скалисти острови или плитковини из Егейско и Средиземно морета и Атлантика, той спомняше с мъка изчезналото островче и винаги пред него, в такъв час, заставаше като видение светлият образ на неговата любима Божанка със сълзи на очи.
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 13, бр. 5, 1936 г.
