„НА КОТВА” ОТ МАТВЕЙ ВЪЛЕВ
„На котва” от Матвей Вълев, повест, 1938 г., изд. сп. „Завети”.
Авторът на една хубава сбирка разкази, която миналата година биде добре оценена от критиката, Матвей Вълев, е написал повест из моряшкия живот, излязла от печат едва преди няколко дни.
С художествена мярка и кратки, някъде бързи характерни черти, той вярно, бърже уловимо нахвърля образите на своите герои и те остават запечатани неизличимо в нашата памет.
„На котва” е една повест за морето, но с високи литературни качества и отваря с радостни изгледи нова страница в нашата литература - художественото възпроизвеждане на морето и на неговите труженици.
Като белетрист Вълев ще си извоюва завидно място.
Като произведение, което по-отблизо засега интересуващия ни обект - „На котва” релефно, живо, вярно очертава морето и живота, свързан с него.
Даден е животът на моряците по нашето южно черноморско крайбрежие, на нашите южни пристанищни градове и пристани, на първо място Бургас, а освен това и на рибарите около Созопол, с поразителна правдивост и отмерени линии. Свръх това и няколко момента от движението по Атлантическия океан и пристанищата Дакар и Марсилия.
В този голям обсег стои като едро звено, като двигател главният герой морякът Богдан, чиято съдба четецът следи с напрегнато любопитство, с топло съчувствие, със затаен дъх.
Една симпатична фигура, един цялостен образ на български моряк, чийто жизнен път трогва всекиго.
Богдан бива изхвърлен от безработицата на сухо, той се завързва на котва, принуден е да се движи само във водите на бургаския залив, но нито за момент той не се отказва от порива да тръгне отново по море, да се снеме от котвата и да застранствува пак по безбрежните водни пространства, да следва оня бурен и странен устрем, който тласка моряка към неизвестното и към трагичното.
С неговата участ се преплита и тая на едно момиче Жоржета, левантинка от Бейрут, която се свързва с Богдан завинаги и заедно с него отплава по далечните морета.
Дадени са релефно сцени от бури, от едно корабокрушение, потъването на ветрохода „Надежда”, от лов на риба с аламаните на созополските рибари, а на стр. 142/3 е дадено великолепно одухотворено описание на морето.
Над всички перипетии в живота на отделните моряци, над живота на самото море, което се явява като жив човек, като божество, на което трябва да се молят, се издига чудната и прекрасна история на незнайния герой на морето, вечният герой - морякът.
Като художествено произведение и като морски роман „На котва” може да се препоръча смело, напълно на всички, които обичате морето и които жадувате да го видят претворено през окото, ръката и поетическия темперамент на един писател, на една картина, на едно табло, в един умело разказан разказ, за да остане да звучи в ушите завинаги.
——————————
сп. „Морски сговор”, г. 15, бр. 3, март 1938 г.
