Добрин Василев

От най-ранното детство са се запазили у мен чудно хубави спомени за една Варна, която днес много малцина могат да си въобразят.

До сегашните хали на ул. „Нишка” и пресечката й с улица „Бенковска” имаше остатъци, доста запазени и внушителни от старата градска крепостна стена.

По тях сме играли и катерели като деца, но в целия им строеж и вид личеше нещо скъпо от миналото, нещо, което говори като живо, с убедителния език на историята, по което човек тъгува.

Но най-много е въздействала на въображението ми старата варненска вътрешна крепост с цитаделата там, гдето е сега търговската камара и някои съседни здания.

Това са спомени на човек от поколението, което расте като младежи в надвечерието на Балканската война.

По-старите граждани на Варна знаят и са видели „Ташъ кюпрю капу”, „Ибр капу” и цялостния вид на крепостта „Кадир баба”, „Звездния бастион”, много характерни старовремски къщи и части от крепостната стена, „Ени Куле Табия”, така също и текето при някогашното село Кадъ-кьой, изчезнало вече, намиращо се на мястото, където сега е раздвоението на шуменското и добричко шосета.

Всички тия кули, стени, порти, бастиони изчезнаха в бързото увлечение на една безпощадна спрямо миналата градоустройствена политика в едно много късо време - около 30-35 години.

Остана само да стърчи т. н. Аспарухова кула (римска кула) и тя превърната до преди две години в отвратителна клоака.

А сигурно е, че в началото на освобождението, т. е. преди 60 години тя е била много повече запазена и днес би представлявала онова, което искаме да виждаме в нея, но след като се изразходват за нейното възстановяване и прочистване с десетки хиляди лева, както бе с Балдуиновата кула в Търново.

А всички посочени архитектурни старини, чешми, забележителности от миналото, от близко и далечно биха могли прекрасно да бъдат запазени, напокътнати всред, в и дори в съгласуване с който и да е градоустройствен, регулационен и пр. план.

Всички наши архитекти са възпитаници на германски, френски и др. политехники.

И всички те са виждали в Западна Европа, как много ценят там историческите старини и характерни постройки или части от тях, останали от миналото, свидетели на върховния вървеж на историята.

Те знаят, че всред Париж стърчат и не пречат никак на движението и разширените големи булеварди „Порт Сен Мартен”, кулата „Сен Жак” и пр.

Те знаят, че Нюремберг, 500-хилядният модерен град Нюремберг има със стотици стари чешми, крепостни стени, порти и пр., и пр.

А старите германски, френски, австрийски и най-вече италиански градове са незаменимо ценни и красиви, защото съхраняват непокътнати творенията на едно вековно строително изкуство.

И всички тия наши архитекти, когато се завърнаха у нас, които станаха ръководни и отговорни градски, окръжни, областни и пр. архитекти, кой повече, кой по-малко, подложиха на безмилостно разрушение и унищожение всички крепостни и градски старини в името на много ценни градоустройствени планове.

Така е не само в нашия град, така е с Търново, Пловдив, Трявна, Русе. За 60 години ний доунищожихме онова, което варварите-потисници не бяха смогнали да унищожат.

Сега вече се съзнава, че една Варна със запазени, възстановени, превърнати в здравословни и неопасни за общественото здраве старини, характерни здания, чешми, порти, кули и пр. и пр. би представлявала за чужденците и летовниците несравнимо по-голям интерес като град.

Една запазена цялостна Аспарухова кула, с подземните ходове или цитадела, биха били антични градски музеи, които като градския музей напр. в германския град Хале, биха донесли незаменими приходи за общината.

Може би сега има вече едно течение за запазване на подобни старини. Макар и късно, но налага се да се запази онова, което е оцеляло в порива на модернизирането.

И най-малката историческа чешма може да се запази и всред най-големия булевард или площад. Архитектите могат да го направят, щом са художници и щом го пожелаят.

Благодарение на запазената крепост „Баба Вида” във Видин, много чужди хора влязоха в България при снемането на филма „Михаил Строгов”. Нека се вземе пример от тоя факт. Нека се възстанови онова, което е още запазено, особено у нас, в града ни, Варна.

(с незначителни съкращения)

——————————

в. „Варненски кореняк”, г. 7, бр. 11, 20.12.1936 г.