Добрин Василев

П. А. Шишков. „Невероятните приключения на петима български морски офицери през 1914 г.”, роман.

Пръв у нас Петър A. Шишков дръзна да разкаже нещо за морето в белетристична форма. Неговите разкази отначало имаха за сюжети обикновени и необикновени случки из живота на моряците. Сам моряк и проплавал много морета, Шишков имаше богат материал за възсъздаване.

Той се опита и в романа. Още от първите му стъпки пролича, че той клони повече към романа на приключения. Защото в някои части романът на приключения и морският роман не се покриват, макар и последниятда има много общо и почти винаги за основа фона, местодействието на първия.

Роман на приключения е и романът, който неуморимият в морската белетристика Шишков ни поднесе миналата година.

Тука вече той се опита да даде в големи линии морето, да очертае странствувания и приключения в широк размах, да обхване и морета далечни за нас, там гдето животът през далечината на разстоянието ни се струва някаква легенда и верига от невероятни приключения. Та „невероятни приключения” е нарекъл и авторът своя роман.

Той поставя във Владивосток петима български офицери от военния флот, служащи в руския флот, като командировани на специализация, каквато почти половината от нашите морски офицери преди голямата война добиваха в Русия.

Тия петима са далеч от България, и дните на обявяването на голямата война ги заварват там, където е хиляди мили далеч от Варна. Но те трябва да се върнат. И при връщането им се редуват невероятните приключения.

Те напущат руските води, отиват в тогавашната германска колония Тцингтау, влизат в състава на германската великоокеанска ескадра на граф фон Шпе, проплават Тихия океан, достигат до Магелановия проток и малко преди гибелта на ескадрата при Фалкландските острови се отделят с един търговски кораб от ескадрата и достигат до острова в южния атлантик Тристан д’Aкуня (островна група) и претърпяват корабокрушение.

Що става с тях? Загиват ли те? Авторът ще ни го каже в следващ роман, който ще бъде доказ за производителността му.

Но тоя роман се развива бърже, някъде чисто морският живот остава на втори план, за да държи в напрежение читателя, и дава преимущество на чистото приключение.

Той поражда интерес, свързан е със съдбата на наши съотечественици, учи читателя на земеописание и открива една страница от световната история през 1914 г. Чете се много леко.

——————————

списание „Морски сговор”, г. 15, бр. 1, януари 1938 г.